Регистрираните потребители имат достъп до пълната база на форума като виждат всички теми и публикации.
Регистрация във форума се допуска единствено за членове на БНФМ.

За членство в БНФМ - натиснете тук 
За регистрация във форума - натиснете тук

Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме
  • Страница:
  • 1
  • 2

ТЕМА: Библиотеката на търсача

Библиотеката на търсача 18 Дек 2012 20:59 #9888

  • Mila
  • Mila's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 929
  • Получени благодарности 3210
Отварям тема за книги, които могат да бъдат ценни за нас търсачите.
Всеки да публикува линкове или по друг начин книги, като, разбира се, ще трябва да се стараем да спазваме Закона за авторското право.

Първият линк, който публикувам е изданието "Ловеч и Ловчанско Географско, Историческо и Културно описание" от първи до пети том, добре познато на съгражданите ми.

Приятно четене!

www.virtualnabiblioteka.com/index.php?se...%D0%B5%D1%87&Submit=
Последна промяна: 18 Дек 2012 21:00 от Mila.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 18 Дек 2012 21:47 #9890

  • Mila
  • Mila's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 929
  • Получени благодарности 3210
Никола Мушмов, “Монетите и монетарниците на Сердика”, С., 1926.

www.virtualnabiblioteka.com/load_book/book_102.html

Никола Мушмов, “Монетите и печатите на българските царе”, С., 1924

www.virtualnabiblioteka.com/load_book/book_70.html
................................................................................................................................


www.virtualnabiblioteka.com/index.php?se...%D0%B8%D1%87&Submit=
Последна промяна: 18 Дек 2012 22:09 от Mila.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 02 Ян 2013 21:56 #10074

  • Радо ВТ
  • Радо ВТ's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 245
  • Получени благодарности 374
Благодаря ти Мила за идеята,тя е повод да се върна доста назад и да споделя с вас.В далечната 1979 с един приятел доказахме че е по лесно да направиш добър архив отколкото да прочетеш тухла;определение давано за сензационните романи,печатани само по един и то около нова година.Разбирайте по един от издателство.Само за няколко месеца без никаква конкуренция със 1000 лв.успяхме да съберем над 140 инкунабули книги печатани преди освобождението от турско,и над 1000 печатани през близките години пак след освобождението.На някои имаше и приписки от възрожденци.До 1984 броят им стана впечатляващ,над 4000 тома вземахме само избрани книги защото се налагаше да ги носим в торби а те тежаха. 1984 ме изгониха от армията заради фашистките и турските ми книги.Спрях. И започнах по обратния път,книгите към библиотеки доценти, даже и академик-възраждане.В момента имам около 400 от старите и 2000 от новите Доволен съм че постъпих така но не мога да им го простя още Приблизително от тогава практикувам и металдетекинга.През целият период една книга винаги ми е бягала,тази на Иван Хаджийски по специално раздела за иманярите и тяхната психология .Книгата е ;оптимистична теория за българския народ:.издадена. в годините на народната власт.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 02 Ян 2013 23:32 #10075

  • Mila
  • Mila's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 929
  • Получени благодарности 3210
Психология на нашето иманярство, статия от Иван Хаджийски, публикувана за първи път през 1940 в списание Философски преглед, кн. 4, с. 325-346. В същото списание публикува и други студии, които след смъртта му са издадени под общото заглавие "Оптимистична теория за нашия народ."

ПСИХОЛОГИЯ НА НАШЕТО ИМАНЯРСТВО
Иван Хаджийски

I.
Ако след жетва, особено празничен ден, застанете някъде по тесния път, който извива край реката на несравнимото по красота ждрело «Стенито», прорязващо Троянския балкан, или под скалите на поетичната и пълна с легенди «Негованка» край Михалци, Търновско, или край пътеките, които водят към котленските местности «Злостен», «Пещерите», «Нирец» из деретата и Странджа или в дефилето на Струма от гара Земен надолу, или де и да било в нашата страна, където се рони хоросан и се търкалят твърди, месени с пясък тухли от старите градища («калета»), ще видите малки групички от по двама-трима селяци, с торби през рамо, с провиснали на ръцете балтии, да вървят бавно, мълчаливо, сложили ръце отзад, и да оглеждат тайнствено всеки камък наоколо.
Това са иманяри (малджии). Те търсят Кечипътека, Тънката пътека, Романската пътека (б.а. По която се отива на романя), Кърджали-пътека, Памукчипътека, Каруселипътека, които водят към самотворното кале, общата мара (пещера), Женевискале, воденицата на Емин Асклюлията, Кадреткале, Кереметлимандра, Самоградното кале, кочията на поп Мартина, Латинското кале, ръката на сараф Яка, Коюмджийското място, Исаркале, Манукбеевата кочия, Игановото кале. Диреклията пещера, Софрата, Гемията, Копанята и др.
Те търсят местностите на горните неща: Карадере, Бяла река, Дрянига, Габрига, Курталан, Мухчаница, Дебел дял, Саръгьол, Синия вир с пъстърва, Чемериковата поляна, Папратливата поляна, Ак Максим, Белите камъчета, Тепеличаир, Трането, Чуруковец, Курткая, Кушкая, Гарван канара, Таушантепе, Осра-ната канара, Якмасин, Гробищата, Кюпрюоладжак, Юртолукая, Шарапйолу и т. н.
Те търсят нишаните (издялани върху камъни, плочи или скали знаци), които обозначават точното нахож-дение на същите места: кръстове, кръст пергеллия (б.а. Кръст, вписан в окръжност), куча плешка с крака отгоре, квачка с 11 пилета, мома Рада с кобилица и менци, арнаутин мери сърна с пушка, червен камък с изписана на него гемия, кочия с четири коня, мечка с мечкар, волове с рало, впрегнато наопаки, 1/2 кокона изписана, три кокони изписани: едната държи пахар, другата — ибрик, а третата — дете с пелени, и т. н.
В тези калета, подземия, подземни черкви, пещери, маари (дупки), някои от които представляват цели квартали или се простират по на 30 км, та дори чак от Странджа до Цариград, са скрити богатства от римско време и главно от воеводите: поп Мартин, Вълчан воевода, Кара Кольо, Алтън Стоян, Драгул воевода: везнета с жълтици, крино 3—4 оки маргарит, тройни пари, безценни камъни, черен — 5 аршина широк и 3 дълбок, пълен със злато — медник с цванчове, звънец с 900 рубиета, бъчва с 48 ведра злато, 18 торби пари, буре 6 мери бели пари, 44 оки злато, 21 ока саде злато, три ката пари, 26 хазни злато, два товара злато и на 13 купчини пари и всички възможни съдове, пълни с пари: ботуши, казани, гърнета, бакъри и бакърчета, харании и каравани.
Към тези заслепяващи богатства неуклонно са устремени невзрачните фигури на новите ни научни приятели, на които правим честта да ги вкараме в страниците на науката.
Но не е ли злоупотреба с вниманието на читателя занимаването ни с дейността на тези хора, особено в този момент, когато светът се обръща с главата надолу, когато държави изчезват от лицето на земята, като докоснати сапунени мехури; когато многотонни бомби превръщат до вчера цветущи градове в купища развалини, а жителите им в кървава кайма?
Макар и това да не е един от най-належащите днес въпроси, все пак тъкмо сега, когато през грохота на събитията се търси обществен изход от неуредиците на днешния свят, ние трябва да се спрем на десетки хиляди хора у нас, които търсят пътя на личното разрешение на въпроса за богатство и бедност, и то по един толкова лумпенизуващ начин, че същият не издържа критиката дори на обикновеното еснафско опортюнистично благоразумие. Да не се забравя при това, че числото на заразените от иманярските бълнувания, т. е. числото на тези, които са превърнали иманярството във второ занятие, за която цел опропастяват себе си и семействата си; на тези, които само помагат на първите чрез съчувствие, средства, проучвания и осведомявания, и най-после на тези, които вярват в разума на всички подобни усилия, е не по-малко от броя на болните от туберкулоза. В редиците на тези сбъркани хора се числят дипломати, виден книгоиздател, инженер от най-голямото строително предприятие в София, учител от софийската търговска гимназия, други учители, началници на т. п. станции, търговци, занаятчии, чиновници. Грешните пари на тези заблудени души отиват повече в безполезно копане и дирене, но понякога и в джебовете на разни мошеници. Само малка част от мошеническите истории на тази почва излизат на сцената, защото «почтените» граждани предпочитат честта пред парите.
И ако нашето писание стигне до очите на тези хора, които имат свой душевен живот, нямащ нищо общо със здравия разум, свой език, своя «наука», своя литература, свое кафене в София (на ул. «Екзарх Йосиф»№ 17), които поддържат връзки помежду си в цяла България и представляват една организация без устав, или пък даде средства на техните близки за вразумяването им, то същото ще изпълни една обществена задача, колкото и неголяма да е тя.

II.
За да почувствувате духовната среда, сред която живеят иманярите, нашето изложение ще ви въведе в нея, така както се въвежда всеки новооглашен в тази особна действителност, в този свят на много малко истина и много сън и въображения, на видения, халюцинации и привиждания (илюзии), на златни мечти и непоклатима вяра, на пепробиваема безразсъдност и съсипваща упоритост, на най-изразено лековерие, суеверие и невежество, на най-вълнуващи легенди и пъстра поезия — изобщо в един от кътовете на тайния душевен живот на част от нашия народ.
Гладът, беднотията, засягайки основните жизнени страни на човека, дават винаги силни чувства (афекти), В афективната (възбудената) душа на бедния мисълта за златото е мисъл за края на мъки и тегла; блясъкът на златото прелива в образите за земя, по която ралото ще проточи дълга бразда, а косата — сливащи се в далечина» та откоси; за висок бял дувар вместо стария прогнил плет; за къща на два ката, която да се белее хее. . . отдалеч; за дебел врат и червенобузи деца; за хранен кон, който нетърпеливо рови с копито и чака да го яхнат; за пеещи железни каруци; за весели и шумни сватби с тежки сватове, за големи гостета, за широк живот и дълбока почит.
— Ее. . . ех, майка му стара! Да копнеш с кирката. . . да блесне онова злато. . . ще полудееш — разправя възбудено, със светещи очи старият иманяр и огъва меката махмудия — уви — единствена, и то купена, а не намерена.

Историите за закопано имане шетат из народа от исконно време. Всеки знае по нещо от тях, но не всеки им обръща сериозно внимание:
— Свят широк, камъни много. . , Откъде да знаеш где е закопано, та да идеш да го откопаеш. Трябва да обърнеш цялата земя девет педи дълбоко.
Но освен хората на здравия разум има и хора, пленници на лековерието, суеверието и невежеството, които въпреки нашите училища и университети още не са се свършили, дори не са толкова малко, колкото може да се предполага на пръв поглед. (б.а. По-миналата година в Тетевен жени ходеха да носят с менци мляко на един змей в околността на града.)
Идва някой ден при един такъв българин неговият съсед, извиква го настрана и с шепнещ глас, с едва сдържано вълнение, с тайнствено оглеждане и ослушване, да не би някой да ги чуе, му съобщава, че е получил от един негов добър познат и умен човек едно писмо, с което го пита за тукашните местности:

„9 юний 1933 г. гр. Фердинанд.
Др. И.,
Писмото ви от 3-й того получих днес и останах много зарадван, че ми дадохте някои сведения, макар и оскъдни.
Аз се осмелявам отново да се обърна към Вас и с настоятелна молба да ми дадете по-подробни сведения, с които Ви разполагате и които Ви може да съберете от други стари хора и от Ваши колеги, както е отец Йеромонах Б., понеже те са свързани тъй едно с друго, че е необходимо всички да се проучат, за да се доде до едно окончателно и положително убеждение, че това е действително търсеното място. И не трябва във Вас да има никакво съмнение, че тук може да има някаква игра и измама. Всичко ще си е във Ваши ръце и когато дода тогаз заедно с Вас ще се извършват работите по-нататък. Няма защо да Ви тревожи обстоятелството, че може някъде Ви лично, стига да разполагате със свободно време, ще отидете и ще опитате и няма за какво да се безпокоите, че това което ще търсите няма да се намери, защото възможно е друг по-рано да е бъркал и взел, и макар да се не намери обаче все ще се познае мястото, гдето е било и ако не е взето голямото, то ще ни упъти да го вземем ний.
Моля отговорете ми на този въпрос доколкото имате сведения, и също и за по-далечни места се интересувайте, защото
ако излезе това, което се търси, то е една верига, на която дължината няма да бъде по-къса от 30 километра.Та понагазете и подалечни места.
1) Има ли махли из вашите села които да се наричат Дряново и Косово. Или да са биле по-рано, а сега да ги няма или преименовани.
2) Имало ли е от вашия манастир по-нагоре друг, а сега да не съществува и как се е казвал? Може би и в съседните райони да е имало.
3) Щом има Курт кая, тогас от него на юг ще има Куш кая (Орлов камък) и от него нагоре да има дере — Курт-дере, а над него може би чак по билото — пък и по-далечко — Таушан тепе (Заешка висота). После в тази посока трябва да е Чемерикова поляна и Просечения камък.
4) За че е Чемерикова поляна трябва да има на нея: три грамади камане, едно кладенче и водата му се втича в една от грамадите да има два купа згурия и за да се иде на Чемерикова поляна, трябва да се мине през Просечения камък. Има и други работи, но после.
5) Саръ-гьол. Подробно описание за него: големина, пространство, пресъхва ли лете, изтича ли се водата и где и в кое-дере се втича и какво има в него.
6) Станчевия говедарник (полегарник) да са два: голям и малък.
7) Около дебел-дел да има Гарванова канара.
8) В синия вир да има пъстърва и под него има ли риба.
9) Разучете има ли ги тези места: Кесим таш (сечен камък), Коритата, Стъпалата, Курт-башица, Габровница, на балъ, Кар. лъбалкан, Обреща, Чим-мандра, Саръ-гьол, Върто-поле и Суха баня — те са горе по билото. Щом се узнаят ще се търси друго нещо. Да се знае разположението на местностите едно от друго, источно, западно, северно или южно.
Щом имате лице, което се занимава с издирване на такива работи, няма защо да се страхувате, а го използувайте да Ви търси това, за което Ви пиша. С очакване да получа от Вас важни сведения, приемете моите сърдечни поздрави и благопоже-лания.
Повтарям няма за какво да се страхувате, а използувайте широко този, който се интересува от тези работи, в смисъл,даВи издирва местностите и знаците, за които Ви писах и за които по-нататък ще ви пиша. Да остане като отида аз да се търсят знаците ще бъде много трудна работа и ще се отнеме много време. Щом не знае секрета не е опасен. Възложете му да разучи за местностите. Около Саръ-гьол има и калета, които трябва да се проучат. Каквито сведения имате, макар да не са близко около Вас, съобщете ми ги
Петър Николаев запасен полковник”

„23. VIII. 1933 г. гара Гебедже
Г-н Ив. К. Пеновски, Троян.
Далечни ми и непознати приятелю, с настоящето като ви поздравявам и ви явявам: че ние днес с брат ти Стефан сме доста приятели и често се събираме да приказваме и така че в разговора си употребихме и за малджилъка. Така че аз имам книга за Вълчан Воевода, поп Мартин, сараф Яко, Алтън Стоян, за които ми описва техните съкровища с всичките нишани и под какъв вид да се земат парите и така пише, че било в Троянския балкан, вследствие на това, аз съм много далеч и не мога да дойда по тази местност да търся, затова се наговорихме с брата ти за най-уместно да пиша до вази. В книгата пише така:
За куцата мечка е на три дерета. Мечкарят гледа на една канара и от там нагоре има Кадрет кале, хоро иски. Воденицата не се ходи с кола и кон. Близо има баир Олан. От воденицата се види турското село Курт дере. Коюмджийското място има два кладенци: единият сладък, другият горчив. Много има да ти описвам, стига да се намерят тези места, за смока» за софрата, за копанята, за воденицата, за мечката.
Всичките знакове ги има, там, водят едно на друго и парите ги показват къде са, как ще се земат. За сега Ви молим да се издирят тези местности, да се видят очевидно. Пиши ми, тогава ще ти опиша по-пълно и ще ти покажа малко пари, за да све осигурим, вярно ли е в тези работи.
Имаш момче Колю, то било турист, анджак за него работа да изучи тези места, има ли ги вярно или не. За парите не мислете, те са много лесно, всички в пещерата, има някои затворени, но аз ще ги отворя според както ме отправя памокчи пътека, романската пътека, торят молу.
За сега толкова пиша. За после по-малко, когато ми пишеш, че ги има тези местности.
Твой невидим и непознат приятел: Пенчо К- Арабаджиев.”

— А бе как да няма. като има — отвръща с радостна възбуденост нашият «запалянко». — Нали там пасем овците — добавя той и чувствува, че цял трепери от нови, непознати чувства.
Афектът е запален. Новооглашеният още утринта обикаля описаните места. Афектът по силата на природата си претворява виждането, асоциациите, мисленето, разсъдъчната способност. Местността се преобразява: тя добива нов, тайнствен вид. Всяко камъче става чудно, оживява, като че крие нещо.
— Тук някъде ще блесне златото. Тук някъде се крие то. Ще го пипнем и тогава: сбогом, сиромашийо, ела да видиш кой е бачо ти Кольо!
— Ами ако всичко това е лъжа? — едва пропълзява тънкото езиче на съмнението.
— Дума да няма: това е човек полковник. Откъде ще знае местата, като не ги е виждал. В книга било писано всичко, в книга.. .
Най-сетне пристига иманярят професионалист. Неговата личност и неговите обяснения не оставят място за никакво съмнение.
Външността му прави дълбоко впечатление. Той е слаб, с тънки черти на лицето. Очите му имат един странен блясък: те сякаш не виждат нещата на този свят, а са потънали в друг, невидим, скрит свят на тайни неща и сили. Той говори за този свят така задушевно, с такава дълбока вяра, с такива подробности, с такава самоувереност, че думите му непосредно заразяват. От цялата му личност, от държането, от езика, от лицето му вее поразяваща тайнственост.
Той разправя за чудната книга “Соломонията”, написана от цар Соломона. По тази книга човек може да се направи невидим и да заповяда всичко.
За подземията с техните канали, със седемте им стаи, пълни е пари, за подземните реки с черна пъстърва, за пружинените мостове, които се движат (клатят) над реката непрекъснато като чуковете на тепавица.
За българските войводи, които били преименувани български боляри, както през въстанието Гаврил Хлътов се преименувал на Георги Бенковски.
За султана, който, като свършил парите и нямало с какво да плаща — тъй като всички, та чак и великият везир станали ятаци на хайдутите, — преоблякъл се като говедар и отишъл към Балван, Търновско, да разбере работата: но щом се приближил към селото, срещу него излезли дванадесет кучета. От това султанът разбрал, че и везирът му е ятак, хванал го и го пекъл жив, докато изказал всичките ятаци. Понеже воеводите останали без ятаци, избягали във Влашко и оставили богатствата.
За мома Рада, която замествала Вълчан воевода. Когато Вълчан заминал за Етрополе, оставил при нея Емин бей Ха-сан — турчин, когото Вълчан взел в едно сражение и отгледал. Емин съблазнил Рада и когато Вълчан след 4 месеца се върнал, намерил я непразна. Турчинът, за да не го убият, побягнал, но в бягството си през гората открил на Станчов полугар старите римски богатства; върнал се и обадил на Вълчана. Вълчан пратил да проверят и след това турил на Емин а ножа, за да няма между тях турчин, а мома Рада заклал и с нейната кръв заклели имането.
За поп Мартина, родом от Балван, Търновско. Попадията била много хубава. Търновският паша ги канил много пъти на гости. Най-после поп Мартин отишъл. Седнали да ядат и пият. Мръкнало се. Поп Мартин почнал да чака да излезе жена му, А на нея в това време къносвали ноктите. Попадията излязла, но му казала:
— Не ми трябва поп за магаре.
Пашата го изпъдил и поп Мартин отишъл при Вълчан воевода. За да го изпита, Вълчан пратил двама четници в Търново: единият — фурнаджия, а другия —- кочияш при пашата. Когато веднъж пашата тръгнал за Казанлък, кочияшът съобщил на фурнаджията, а фурнаджията — на Вълчана и Вълчан с поп Мартина причакали попадията и пашата и го убили, На това място е изрисувана кочията на поп Мартина.

III.
Но първият ви досег с иманярите може да стане при още по-драматична обстановка. До вас е стигнал слухът, че на «Стенито» — сред сърцето на Троянския балкан — една всебългарска иманярска организация от 1923 г. насам (до 1931 г.) копае из пещерите му и търси старо имане. Разказите за дивата природа на този балкански пущинак и за несравнимото фанатично усърдие на иманярите най-сетне ви придвижват нататък.
С хиляди препятствия: слагайки паднали дървета за мостове над буйната, помитаща всичко река, прескачайки изкъртени вековни буки, провирайки се между къпините, газейки дълбоката папрат, която завива презглава, вие стигате това непристъпно място, очаквайки всеки момент да срещнете някоя мечка, защото горските пътеки са осеяни с неръкотворните й остатъци.
Станчовият полугар е краят на един горист балкански масив, отрязан в стръмна скала от пролома на Сухата река. В този масив оттичащите се води са издълбали безкрайни пещери, запълнени от пороите с глина и шума, а от иманярите с легенди и шума на кирки и длета. Любезният домакин Кольо Пеновски («Кара Кольо») развежда из дупките и пещерите, давайки къси сведения, които при цялата горска обстановка правят особено впечатление. . . И. . . сред безкрайната натежала балканска тишина, тръпнеща само от боботенето на водите, падащи в скритите горски бездни; сред този планински свят, застинал в нямото си величие, правещо човекът да се чувствува малък, нищожен, будещо мисълта за всички неразгадани тайни на битието — загадката на иманярските тайни става приемлива, като част от общата тайна на света, на миналото, на бъдещето.
Вечерта в горския валог до полугаря, сред недогледните буки, се запалва грамаден хайдушки огън. Червените му трепетни отражения едва пробиват балканския мрак и дават тайнствени очертания на лица и неща. Дружината налягва около огъня, мълчалива, вслушана в мекия, спокоен, внушаващ и самоуверен глас на Кара Кольо, един от водачите на българското иманярство:
В тези подземия се топяло злато още от римско време. Донасяли го на кюлче с катъри и го секли на пари. После българските воеводи, Вълчан, поп Мартин и Кара Кольо, открили подземията с богатствата и използували подземните казарми.
Вътре са влизали много овчари. Въздухът е отровен, та свещта гасне. По коридорите са изкопани ями с щикове в тях, затова човек трябва да се пази да не се натъкне на щиковете, Пред стаите тече една подземна река. На нея има мост на пружини. Ако не му знаеш тайната и стъпиш на него, той се дига и те хвърля в реката. Зад моста има направен змей — от мушама и восък. Езикът му е пила, очите — безценни камъни, отгоре е покрит за люспи със златни пари, отдолу — със сребърни. Като стъпиш на плочата, натискаш една пружина и змеят се хвърля, и ти умираш от страх. По-нататък е направена мома Рада. На гърдите й има три реда пендари. Когато вее вятър, чува се как дрънкат пендарите, но откато пуснали в пещерата няколко лами, дрънкането не се чувало вече. По-нататък са направени от восък воеводите, както пътуват с конете. Зад тях в скалата са издълбани седем стаи за казарми. Креватите са постлани с пух, по стените са накичени кожени чанти, паласки, пушки и саби, а по земята има разхвърляни черупки от червени яйца. В една от стаите са вълшебните неща на поп Мартина: кожухът, калпакът, пръчката и попският павур, направен от три оки калай.
На дъното са трите стаи със златото. В първата е насечено на пари, във втората е на листа, а в третата — на цепеници. Няма нужда от лампа — златото само си свети.
Сред потайността на тъмната и студена планинска нощ, пълна с тайнствени звуци и необясними крясъци, в полумрака на трепкащия с бакърени отражения огън този приказен свят оживява, добива плът, завладява, събужда странни чувства, въпреки това обаче си остава легенда.
Но. . . спокойно, небрежно, без да прекъсва разказа си, Кара Кольо разравя буковата шума на тази пуста и вековна гора и изважда под нея лъскаво черно парче:
— Сгурия!. . .
— Сгурия — никакво съмнение! Ай, дявол да го вземе, какво търси тук в този непристъпен пущинак тази сгурия?
И това малко черно парченце свързва приказния свят на бай Кольо с действителността. На другата сутрин тази връзка се разширява със следите от хоросан в един кладенец. Въображението е възбудено. Последният удар е: да ви заведат в гората при една отвесна пещера и да пуснат в нея едно камъче.Всички се вслушват умълчани и чуват как дълго време камъчето, удряйки се от стена в стена с едно подземно «кън, кън, кън», пада в една безкрайна бездна. Възбуденото въображение следва тези губещи се звуци и пълни невидимата бездна с разказаните образи и видения.
Видят ли иманярите, че всичко това е направило накому особено впечатление, забележат ли, че някому очите са премрежени от внушените видения, намират случай да останат насаме с него и да го посветят в научните тайни на предприятието: вестници и книги.
От едно потайно шкафче в колибата изваждат опушен брой от в. «Утро» и четат с благоговение описание за намирането на цар Шишмановото съкровище в една от искърските пещери или за намерено някъде имане. Вестник го пише това, не Асен Манин — защо да се не намери и тук?
От дъното на това шкафче вадят и една малка книга, омачкана, оцапана от прелистване, с изгубени предни и задни листа, подшита с груб вълнен конец от чорап, и четат в нея «научните» сведения за Станчовия полугар:

„ЗА СМОКА ИЛИ ОБЩАТА МАРА
Град Търново. От него до Троянския манастир е 18 часа. От манастира нагоре до Черни Осъм, на разстояние 31/2часа, на главата на Осъма, мястото се нарича Козарските, Троше, Венци,
Станчев полегар, Суха река, близо Папратливата поляна, от тая полянка се вижда Марковата дупка, срещу Папратливата поляна има насреща в канарата прелез и в прелеза камък побит и прилича на куче и гдето гледа кучето, ще намериш арнаутия, че мери с пушка на една кошута (нишан), и един кърджалия да води седем катъра и там близо има извор да извира. Има рогач с рогове по 7 шипове. Над рогача отгоре има полегар, от рогача надолу къмто реката около 40 крачки ще намериш 7 стъпала и по стъпалата ще отидеш на марата. Над вратата има ръка, изписана и на самата врата има дърво явор, шумата му пада на вратата, И като влезеш вътре, ще вървиш над водата по мостове, дордето отидеш до вътрешната врата, и там е общата мара. Отвънка има камък като гърбава баба. На пещерата вратата й гледат къмто изток. На южната страна отгоре пещерата има пукнатина и като грее слънцето, прави светлина в пещерата и до тая пукнатина има трендафил глог. От полегара, когато вали дъждът, боклукът минава покрай вратата на пещерата. От тази пещера на разстояние около един час има място и се казва Червен бряг, Жидов дол и там ще намериш друга пещера и вратата й е като фурна и вътре има лъв направен.
Да видим де и какво има при смока. Като влезеш вътре през вратата, на която е яворът, ще видиш образ человечески и гдето гледа отсреща на стената, там има тапа и вътре ще намериш книгите, които ще разправят какво да се прави. На вътрешната врата има смок изкуствен и се движи; щом се приближи човек при него, може да убие човека, ако не се предпази. Той е на тел с мушама отгоре, люспите му са рубиети, отдолу ситни бели пари. Очите му са безценни камъни, очите му са от маргарит. В пещерата има голямо съкровище и разни вещи.”

Най-после на «трепналия» предлагат да се запише за член в «организацията». Каква е тази организация?
На 1923 г. се събират на събор в Пловдив иманярите от цяла България: с пълномощията му, с дневния му ред и т. н., както става изобщо на всички конгреси, и основават дружество «Староруд» (Старини и руди), което, както ме осведоми бай Кольо, било регистрирано като събирателно дружество. Дали регистрацията не е някоя «иманярска», не мога да ви кажа. Съборът районира България и създава организация за сведения и проучвания. Главното му предприятие обаче остава Станчовият полугар. Членовете са стигнали до 600 души, произхождащи, както следва:
От Пловдивско ......... 140
Пазарджийско ........ 20
Бургаско ......... 70
Кюстендилско ........ 40
Айтоско.......... 45
Плевенско ......... 20
Ловчанско ......... 7
Карловско ......... 30
Троянско ......... 80
Ст. Загорско ........ 10
Казанлъшко ........ 8
и от много други места.
Членовете се делели на три групи: I категория — основатели — 25 души; II категория— с членски внос най-малко 1000 лева, като вноската се движела между 2000—3000 лв.; III категория—допълнителни или спомагателни членове с вноска над 500 лв. Числото на членовете било неограничено. От имането имало достатъчен дял за всички: с него могло да се плати целият борч на България с репарациите заедно. (Тези пари воеводите били приготвили за освобождението на България. Вълчан ходил при руските царе и им казвал: «Дайте войска, пари ние сме приготвили», но те не му хванали вяра.)
Храни пристигали отвред: брашно, месо, мас, бъчви с вино и ракия. Лятно време след жетва се събирали по 200 души да работят «без гюнлук». Тогава полугарът представлявал цял лагер: пекли се няколко фурни хляб, слагали се дълги трапези.
Ето по какъв начин долу-горе иманярите, които не са мошеници, а добросъвестни хора, правят подбор и прибират в своите редове всичко лековерно и суеверно.

IV.
Какво лежи всъщност на дъното на цялата тази работа?
Че в земята има закопано имане, няма и не може да има никакъв спор, щом като и законът за имуществата, собствеността и сервитутите в чл. 67, законът за старините, законът за народното просвещение уреждат този въпрос.
В мирно време имането е закопавано поради липса на банки, в размирици — поради липса на сигурност. Пари са закопавали разбойници, кърджалии, войници през време на война; пари са закопавали на случайно място оградени пътници или бежанци.
Бай Иван през Балканската война утрепал един турчин и скрил парите в корените на една върба. Знае мястото и два пъти ходил да го обикаля, но спадало в турската военна зона и не можел да вземе парите.
Един троянец има скрити пари от Европейската война в Македония, но прави сметка, че струват толкова, колкото са разноските за отиване и връщане.
За да означи мястото на парите, бай Иван вероятно е оставил някакъв знак, побил е камък или върху някой пясъчник, който се реже лесно, е нарисувал кръст или стрела.
Минават години, обаче бай Иван не може да си вземе парите и чак кога наближава да умре, разкрива тайната на синовете си. За да не забравят, те записват белезите и местността на книга, на една, на две или три — за сигур. Един от тези синове, сам или чрез другиго, взема парите, без да изтрие нишаните и без да остави бележка, че парите са взети. Бележките — «книгите, преписите» — обаче остават като документи и стават причина хиляди хора да губят времето си, да разсипват здравето, парите и живота си, да търсят това, което отдавна е намерено и следователно не може да се намери втори път. Това е долу-горе произходът на онези «книги» и техните преписи, които отдавна вече са само хартия и погубни иманярски пътеводители и които заблуждават дори мои приятели — учители.
Тези книги и преписи не са обаче единствените. Всички легенди, слухове, бълнувания с течение на времето са записвани на книга и са влезли в едно неделимо смешение със старите «истински» книги.
Най-сетне това смешение във века на печатницата се превърна в печатни произведения с най-широко разпространение.

V
Един средно разумен човек знае или може да разбере следните прости неща:
Първо: че няма смисъл да се дири имане по преписи, известни на толкова хора, и особено по печатни произведения, защото най-напред този, който е печатал книгата, вместо да става издател на дребно, ще отиде да извади парите, а няма да препоръчва това на другите.
Второ: че имане може да се намери само случайно; че нарочното му дирене представлява дирене на червена песъчинка по целия черноморски бряг.
И все пак има иманяри: професионалисти, любители, помагачи и вярващи. От неспособността да разберат горните прости истини ние веднага можем да заключим, че това са хора лековерни, суеверни, прости, а в много случаи душевно болни — имащи халюцинации, от фикс-идеи.
И наистина иманярството е една от проявите на лековерието, суеверието и невежеството. Всички ония, които си гледат на кафе и карти; които разиграват масички и с пръчка търсят да узнаят бъдещето; които извикват духовете на умрелите; които вярват в таблиците за добри и лоши дни, добри и лоши часове, в лоша среща, в магии, в тайни думи; които не могат да си обяснят явленията на сомнамбулизма, хипнозата, халюцинациите, илюзиите; които вярват в сънищата и ги тълкуват и пр., и пр., са готова жертва и на иманярските илюзии. Самото иманярство е така преплетено с тези неща, че представлява част от тяхната история.
Това се потвърждава не само от наблюденията над иманярите, но и от интересните сведения, които бай Кольо ми даде за членовете на «Староруд».
«Парите се явяват само на таласъмлии хора; няма да се явят на някой разумен човек — добавяше с не малка мъка той. — Повечето от нашите хора бяха таласъмлии — ходеха като пияни. Нощно време ги водя да пикаят, защото ги е страх от духовете: виждали духовете на воеводите и на убитите от тях как се борят и хвърлят по тях. Понякога в колибата през нощта картината ставаше страшна. Изведнъж посред нощ някое от по-малките момчета изпищи, събуди се, треперещо от страх: видяло как духът на един воевода замахнал да го сече със сабята си, загдето щяло да издаде парите. Стреснат се и другите, настръхнат и почнат да плачат, ще умрат. По цяла нощ по-куражлиите не спим, за да ги успокояваме.
По цяла нощ се карат как да разделят вълшебните неща на поп Мартина: кой ще му вземе кожуха, кой пръчката, кой калпака, кой тамбурата. Само за павура не се караха — него всички бяха обещали на дядо Данчо.»

VI
Как се заблуждават тези хора?
Външните опорни точки на тяхната заблуда са книгите, преписите и слуховете, към които те се отнасят безкритично.
Интересно е обаче едно: всички отделни иманяри мислят, че само те имат иманярските книги и преписи; че никой друг не знае това. Това личи от двете писма, които приведохме. И наистина смешно е това заблуждение, като се знае масовото разпространение на печатните книги за нишаните.
Запасният полковник от Фердинанд с една тайнствена сдържаност съобщава имена и местности и обещава, че ще даде по-нататък по-подробни сведения и упътвания. . . на кого мислите: на хора като бай Кольо, които, след като десетки години си блъскаха главите над нишаните, описвани в същата книга, в която ги е прочел полковникът, бяха разбрали, че всичко е вятър и фъртуна.
Нашият приятел от Гебедже също смята, че само той има иманярската книга за Вълчан воевода, поп Мартин, сараф Яко, Алтън Стоян. Всъщност той чете същата книга, която е сега на масата ми, подарена ми от бай Кольо.
Втората опорна точка са нишаните. Тези нишани, от една страна, са истински нишани на скрити пари, от друга — невинни рисунки върху камък от първобитни народни «художници» или случайни драсканици. Но ако около тези нишани е имало пари, те отдавна са намерени, защото земята около тях е преобърната старателно по няколко пъти.
За да има читателят представа за тях, ние ще приведем описанието на нишаните за Манукбеевата кочия както ги намираме в печатната иманярска книжка:

“ 7 МАНУКБЕЕВАТА КОЧИЯ
Гдето е тази кочия, намира се Търнето или Дебел дял. По това семта са канарата дума Гарван канараси. Мястото е горе нависоко. Ще се иде при нея по една полица, много стръмна. И като ще влезеш при кочията дупката на пещерата е твърде тясна, отгдето да се изкривиш с лявото рамо, за да влезеш вътре. На устата на пещерата има кръст, като влезеш вътре, на лявата страна е изписана кочията с четири коня В дирния кон, левия, с лявата нога е куц. Дирното колело, лявото, няма един наплат и двата крака (спици). В кочията има человек, седи и пие чибук. Подир кочията има пале и има една конска торба писана. Кочияшът като ударил с камшик предния кон, завил се на ухото му. Камшикът на върха има кръст. Пещерата е зазидана на дъното с камъни.
Да видим сега где има пари. Първо, зазиданата пещера има вътре една голяма сума пари. Да дойдем под келявата глава, доле под камъка има едни дисаги мешиневи, пълни с пари. Строшеното колело без един наплат има една конска торба. Под кочията отдолу има едно бяло менче. Под куция крак на коня има една конска торба. Петелът, дето е на ръша, е тапа. Палето, гдето гледа пещерата, да бръкнеш на полицата с ръката ще из звадиш един пищов с рубиети. На камшика на върха, гдето има кръст, той е тапа, отгдето ще извадиш книгите. На пещерата на устата, гдето е кръстът, то е тапа, отгдето ще извадиш златни и честни кръст”
Ето снимка от една кокошка:
(б.м. В оригиналния текст тук има скица на несръчни драсканици по камък, но няма как да ги включа в обикновен текст.)
Кокошката е нарисувана върху една плоча от мек пясъчник. Чертите са теглени с един замах — вероятно с нож. Плочата се намира под манастирчето «Зелениковец», Троянско, близо до една стара и изоставена воденица в гората. Да не треперят иманярите. Всичко наоколо е изорано с такава дълбока оран, каквато и министерите на земеделието не могат си представи.
Третата външна опорна точка на заблудите на иманярите са разказите на другите иманяри. Няма значение дали иманярят е чул, видял или сънувал това, което разказва — той винаги го представя като несъмнена истина, за да му придаде още по-голяма важност, често го съобщава като видно и проверено лично от него. Понеже болното въображение на тези хора мъчно прави разлика между собствените си представи и действителността, те добросъвестно лъжат както себе си, така и другарите си, т. е. сами вярват собствените си лъжи. При това положение лековерният слушател не може да не вземе разказаното освен за чиста монета, която той от своя страна пуска по-нататък в обръщение като нещо изключващо всяко съмнение: лъжата с едно джиро се превръща в несъмнена истина.
В разказите си иманярите съобщават подробности и формули, които поразяват и действуват твърде убедително върху простите хора:
Има всичко седем калета, седем книги, седем нишана. Софрата е със 7 комата хляб, 7 лъжици и 7 вилици. Имането се дири на дълбочина до девет педи (един човешки бой), защото на такава дълбочина са го закопавали воеводите. Книгите на поп Мартина и Вълчан воевода са писани на заешка кожа. Те са скрити и увити в льох (яйца и восък), за да се запазят от влагата. Най-важна е книга № 12: когато се намери тя, тогава ще се откълнат и вземат парите от Станчовия полугар. Арабските книги на кожа са донесени от черните българи от Мала Азия. Търсят се 7 кокошки от Сърбия до Цариград.

VII
Субективните условия за иманярските заблуди се крият в нездравата душевна организация на душевно болните иманяри и в извратяващото действие на иманярския ефект върху виждането, асоциациите и мисленето на по-здравите от тях.
От общението ми с иманяри разбрах, че те чисто и просто не виждат нещата такива, каквито са, а привиждат (илюзионуват в тях произведенията на собственото си въображение.
В горната кокошка няма напр. никакви пилета. Но понеже се търси кокошка с 11 пилета, моите приятели — млади хора с повече от прогимназиално образование — виждаха пилета в малките дупчици на плочата, получени от отронването на по-едри песъчинки от пясъчната й маса.
В този момент в Кюстендил, сред града, иманяри блъскат в гладката сиенитна скала на Хисарлъка, за
да намерят съкровището на цар Константина, което било скрито в едно подземие, минаващо под целия Хисарлък и свършващо в отвъдното село Слокощица. Всичко това става, понеже една стара мома казала, че като малка видяла там една желязна врата.
Асоциацията на идеи у тези хора е съвършено развинтена. Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, к
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: свещ.Димитър

Библиотеката на търсача 02 Ян 2013 23:35 #10076

  • Mila
  • Mila's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 929
  • Получени благодарности 3210
VII
Субективните условия за иманярските заблуди се крият в нездравата душевна организация на душевно болните иманяри и в извратяващото действие на иманярския ефект върху виждането, асоциациите и мисленето на по-здравите от тях.
От общението ми с иманяри разбрах, че те чисто и просто не виждат нещата такива, каквито са, а привиждат (илюзионуват в тях произведенията на собственото си въображение.
В горната кокошка няма напр. никакви пилета. Но понеже се търси кокошка с 11 пилета, моите приятели — млади хора с повече от прогимназиално образование — виждаха пилета в малките дупчици на плочата, получени от отронването на по-едри песъчинки от пясъчната й маса.
В този момент в Кюстендил, сред града, иманяри блъскат в гладката сиенитна скала на Хисарлъка, за
да намерят съкровището на цар Константина, което било скрито в едно подземие, минаващо под целия Хисарлък и свършващо в отвъдното село Слокощица. Всичко това става, понеже една стара мома казала, че като малка видяла там една желязна врата.
Асоциацията на идеи у тези хора е съвършено развинтена. Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато. Всичко, което говори за древно минало и живот, ги окуражава да търсят имане по същата логика, по която вие от това, че в София се строят високи здания, бихте заключили, че ще спечелите милиона от държавната лотария.
Начинът на тяхното мислене е най-добър пример за низшо мислене, изградено върху афекти, сравняване и уподобяване. В това мислене с една лъжа се обосновава друга, с една глупост втора.
Те ще намерят злато, защото Ив. х. Беров извадил под Амбарица два катъра пари, а Евлоги Георгиев намерил богатството си в «Средките». Как поп Мартин да не е живял в подземия, когато е имало пещерен човек? Как да не си е крил в такива подземия парите, когато във вестниците пише, че и досега Банк де Франс държи златото си в подземия? Как да не са скрити книгите на поп Мартина в «тапите», когато и досега в основите на училищата и други обществени сгради слагат книги, пари, вестници? Поп Мартин е бил силен човек, защото павурът му тежал 3 оки. На времето е имало голяма наука, която сегашните учени не могат да стигнат — балсамирането, пирамидите. Такова е било изкуството и на воеводите. Поп Мартин е ходил и клал турци непобедим 37 години. Как е можал да прави това? — Само със «Соломонията» и с вълшебните си неща: кожух, калпак, пръчка и тамбура. Кожухът и калпакът са го правили невидим и го носили, гдето поисквал. С пръчката пробивал всичко, а със свирнята на тамбурата намирал парите.
Логиката на иманярите прелива окончателно в едно плодотворно въображение, когато започнат да обясняват защо не се намират парите при нишаните.
Воеводите пуснали седем фалшиви книги. Има и фалшиви преписи. Някои нишани са написани нарочно неясно, за да не могат да се намерят лесно парите. Поп Мартин, след като в Червен бряг щял да бъде предаден от един свой верен човек, върнал се, та променил всички нишани: заради това в книгите пише «на изток», а то се отнася за запад; няма да гледаш къде е обърната на кучето главата, а къде му сочи куйрукът (опашката). Наводнението изличило много нишани. Хора работили, та ги изпочупили: някои, без да знаят, а други от яд, че като търсили, нищо не намерили. Едни и същи нишани се намират на много места: Станчов полугар има и в Тетевенско, а Памукчипътека в Троянско и в Родопите — иди си троши главата. Също и входовете на много калета са наречени на разни места из България, та да се бъркат хората да ги търсят на много места и да не ги намерят.
Най-сетне парите не могат да се намерят, защото са заклети, кървави, обрани от убити и заклани хора. Духовете на убитите не отиват на божи съд, а остават да се въртят около парите, за да ги пазят, и често се явяват в пещерите или гората. Но около парите се въртят и духовете на воеводите, защото заради греховете им земята не иска да ги приеме. Тя седем пъти изхвърляла костите на Вълчан воевода. Таласъмлиите много пъти виждали на «Стенито» мома Рада и духовете на воеводите, облечени в старата им хайдушка униформа.
Цялата тази гвардия от духове влиза в хората, обърква мислите и думите им, мотае ги, за да ги отблъсне от съкровището. Вечер иманярите на «Стенито» се наговарят какво ще се прави другия ден. На сутринта обаче без всяка видима причина почват да се карат и бият — което всъщност е дело на влезлите в тях духове.
По тази причина и тези,които са виждали парите, ие смеят да ги изкажат, а когато умират, се парализират в устата. Така станало с всички такива. Когато умирал Васил Главлека, хора от «Староруд» отишли при него да им съобщи какво и къде е видял,но тъкмо да почне да говори, една ръка го хванала и той онемял.
Но и да не се стигне до парите, докато не се намери книга № 12 и не се откълнат по нея, всеки, който вземе от тях, полудява и не се оправя, докато не ги върне. Дядо Пенчо от Колибито като малък (12 годишен) влизал в «Стенито», дето се губел по няколко дни. Еднъж напълнил калпака си с пари, но полудял. Техните върнали парите и той се оправил. В цървула му останала обаче, без той да знае, една жълтица. И докато не се събул и намерил и нея, не можал да си шавне крака.
Други пък разправят, че книга № 12 била в Румъния, пазена в един окован с желязо сандък, който се предавал от поколение на поколение. Само четиридесетото поколение можело да отвори сандъка — сега е тридесет и деветото.
На много места пък има фалшиви гробове, а истинският (където са парите) се намира на три часа оттам.
Заради това, като почнеш да търсиш от едно, стигаш до милиона от милион до едно, но. . . вратата заключена със седем кофара (на тайната). Ти търсиш нещо тук, а то в Средна гора. Или намериш нишаните, но парите няма.
И вместо от всичко това да теглят близкото до ума заключение: «Пише къде се намира, но не пише къде е взето», иманярите, за да излязат от безпътицата, прибягват вече до по-осезателни средства: гадание чреа пръчка, масички и хипноза, и стова се дозабъркват окончателно.

VIII
Хората на умствения труд у нас понеже редовно четат вестници, списания и книги, където писачите поне се стремят да мислят научно, смятат, че при всички хора е така, без да се интересуват, че дори собствените им жени търсят да узнаят съдбата си от случайното и нямащо нищо общо с тази съдба нареждане на картите или по линиите на изсъхналата чаша от кафе.
В София във всички големи модни дамски салони в чакалнята има гледачка на кафе и на карти, която се разправя с чакащите проба клиентки.
Аз зная обаче за приложението на другите средства за гадание в областта на иманярството: пръчката, масичката и приспиването (хипноза).
Живях на ул. «Цар Шишман». Моят хазаин дядо Иван, пенсионер, имаше за неразлъчна компания един прошенописец и един гимназиален учител, наглед хора със здрав разум. Често си сварвах в кухнята умълчани и чувствувах, че малко преди да вляза, между тях е ставало нещо. После разбрах тайната: те си били гледали с пръчка.
Върху един картон са начертани квадрати като на шахматна дъска. В теди квадрати са написани всички букви и цифрите до 10. Взема някой от тях пръчката, слага я върху картона и тя почва да се движи по буквите, пишейки отговорите на задаваните въпроси. Тази пръчка и сега е непрекъснатият им съветник. До нея се допитват за лошите дни, за лошите часове, кога да пазят диета и пр. Гимназиалният учител задаваше и следния въпрос:
— Я виж, я узнай, да почна ли да ям вече репички?
По-рано те били по-голяма група и извиквали духове. Между другото извиквали и духа на едно младо момиче, което искали да омъжат за един стар инженер. И когато медиумът заявявал, че вижда да е дошъл духът на момичето, инженерът, в екстаз, от все сърце и душа викал:
— Ах, кажете й, кажете й, моля, колко много я обичам!
Но работата не се ограничила само до яденето на червени репички и до флирта чрез халюцинации.
Пръчката, масичката и духовете подсказали на тази компания, че в М. Търновско има заровени пари. Цели три лета всичките свободни пари на това общество отишли в копане по чукарите на Странджа.
На «Стенито» си служили и с приспиване (хипноза). Приспивани били децата на верни хора поради опасността от полудяване. Приспивачът пазел 40 дни пост от блажно и от жена. Но какво се получавало в резултат? — Приспиваните описвали нишаните тъй, както били описани в книгите и преписите, тъй както ги знаели и неприспаните; но щом опирали до парите, забърквали се, запъвали се и нищо не могли да кажат, понеже — обясняват си иманярите — духовете на убитите и на войводите ги отблъскват от парите, отплесват ги, мятат ги оттам.
Читателите, които са запознати добре с явленията на внушението, самовнушението, халюцинациите и хипнозата, разбират добре защо и пръчката, и масичката, и духовете предават с точност това, което има в книгите, но опре ли работата до парите, те остават безсилни, т. е. че всички тези «тайнствени» средства за «познание» повтарят известното дотогава. Не е тука мястото да обясняваме механизмите на тези явления. С малко думи можем да кажем само следното: Във всички случаи иманярите имат работа със старите си мисли и знания, само че в нова форма.
Когато дядо Иван държи пръчката над картона с буквите и затвори очи, тази пръчка се движи не под командата на някакви духове, а под несъзнателната команда на неговата собствена мисъл. И затуй пръчката пише само онова, което дядо Иван знае. Тя не може да измисли нищо повече от това, което вече има във вярващата глава на дядо Ивана.
Когато дядо Иван сънува, той вижда във виденията на съня уплътнени собствените си мисли, настоящите си или отдавна забравени спомени, дори неосъзнати при възприемането възприятия. Така че и съновиденията не дават нищо повече отонова, което вече е в главата на дядо Ивана, тъй като сънищата не са нищо друго освен форма на нашите представи.
Когато групата насложи ръцете си на масичката за гледане (в такова нещо съм участвувал като малък и мога лично да свидетелствувам), бавните чукания се дължат не на духове, а на ръцете. Обикновено на масичката се задават въпроси за известни неща (известни поне на един от участниците в сеанса) или по които «масичкаджиите» имат определено мнение. Щом почне да тропа масичката, знаещият отговора или имащият мнение, който непрекъснато и живо го поддържа в съзнанието си, няма никога да позволи масичката да не чукне нужното число пъти. Това става полусъзнателно.
Същото е при приспиването. Приспаното дете вижда като насън това, което знае. И понеже знае само нишаните, само тях привижда, само за тях говори.
И това е твърде естествено. Бащата, който е довел дори детето си, безспорно е от таласъмлиите — има халюцинации, вижда духове, като по наследство сигурно е подарил разклатена нервна система и на детето си. Същото още от малко е научило наизуст нишаните и може да ги каже не само приспано, но и будно.
Така че цялата тайнственост на иманярските похвати е една форма на тяхното невежество. Като почнем от писмото на Петър Николаев и свършим с показанията на приспаните — всичко повтаря едно и също, отдавна известно на всички, отдавна проверено от всички като безплодно, забъркано, загубено. Чрез всички тези средства иманярите се връщат отново към приписите, които «ни в огън горят, ни във вода потъват» и които като една непреходна същина се претварят в писма, слухове, легенди, показания на пръчки, масички, приспани, т. е. връщат се там, откъдето са тръгнали.

IX
Отчаянието от безнадеждните усилия на иманярите понякога се превръща в отрезвяване и подигравка с останалите.
Отива една група да копае. Блъска цяла нощ с кирките. Почти на съмване една кирка удря в плоча, Всички трепват. Очите им блясват — най-сетне! Внимателно очистват плочата и я дигат. Първата утринна заря осветлява написаното на нея:
— Изпоти ли ви се д. . .?
Трябва на всяко място, дето копаят иманярите, да се постави по една такава плоча, за да разберат всички мъдростта на дядо Данчо, комуто, както знаем, беше обещан павурът на поп Мартина.
Когато хората на «Староруд» след 8-годишни усилия разбират, че всичко е залудо, и тръгват да слизат по
балканските пътеки назад към запустелите си домове, дядо Данчо намерил сили да каже:
— Вместо павура, хванах поп Мартина за. . . (римата).

X
И ако всичко това става между добросъвестни иманяри, ние можем да си представим какво ще стане, ако между иманярите се завре някой ловък мошеник и превърне лековерието им в иманярско съкровище.
И ако недавна един мошеник успя да заблуди дори дипломати (и то не само да им вземе стотици хиляди лева за «разноски по предприятието», но и да ги накара да ходят в Министерството на просветата да искат разрешение за правене на разкопки) — показвайки ИМ с познатата ни нощна тайнственост в една дупнишка пещера короната на цар Ив. Шишмана, направена от бронзиран картон, — ние можем да си представим колко добитък, колко къщи и ниви и по-прости хорица се продават, за да влязат в джебовете на мошениците. . . за «купуване» на динамит, кирки, за изписване от странство уреди (нарочни апарати) за откриване на златото, за разрешение от Министерството на просветата да се копае под предлог, че се търсят старини, най-сетне, за да се купи една грамадна двуметрова бургия от картон, сполучливо имитираща с боята си стомана, изложена за реклама във витрината на един софийски железарски магазин, та да се пробият с нея по-лесно и бързо скалите и се влезе направо в подземията,
Според сладкодумните обяснения на мошениците за всичко това трябвало много пари, защото разрешения за дирене на старини и за доставка от странство на апарати за откриване на златото се получавали много трудно. Министерството на просветата и Народната банка не давали такива разрешения от страх частните лица да не открият и скрият златото, което трябвало много на Народната банка за поддържане покритието на лева. Тези разрешения могли да се получат само ако се дадат големи подкупи на разни влиятелни лица. И хорицата продават ризата от гърба си само и само да се свърши работата. След като се получат разрешенията (фалшифицирани от мошениците), прави се поръчка на фабриката. Вие можете сами да си представите колко препятствия и дупки за пари може да измисли един мошеник за всеки километър, за всяка гара от Америка дотук: бавно работене на апаратите, много поръчки на фабриката, изпращане, разрешение от разните държави за преминаване и най-после параходът потъва при о. Корфу. . . ако преди това работата не е отишла вече в ръцете на полицията.
Много хора най-сетне отрезвяват, но когато стане твърде късно — след като са се превърнали в просяци, гонейки златните лъжи, създавани от сладките думи на лековерните и на мошениците и допълвани и разкрасявани от собственото им развинтено въображение.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: свещ.Димитър

Библиотеката на търсача 27 Авг 2013 19:55 #13818

  • Gladius
  • Gladius's Avatar
А сега ми кажете дали оброчната плоча на тракииският конник не прилича твьрде много на иконата на Св Георги победоносец

До това заключение че сега на всички познатата ни Икона на Георги Победоносец е просто заимствана по кьсно от Езическияг Оброк стигнах преди няколко години // И почти сьм сигурен че и други са установили сьщото като мен
Последна промяна: 27 Авг 2013 19:58 от Gladius.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 27 Авг 2013 20:35 #13822

  • Nesho
  • Nesho's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 5553
  • Получени благодарности 4419
Gladius че прилича много прилича вкрайна сметка и тракийския конник и Свети Георги използват едно и също оръжие май :laugh: :laugh: :laugh: Копие. Въпроса е да се намери прилика в символиката. Свети Георги Победоносец побеждава Змея или Злото а тука с това куче и копитно животно тракийският конник кой побеждава :P :silly: :silly: :silly: Червения Козел може би :woohoo: :laugh: :laugh: :laugh: :laugh: :laugh: :laugh: :laugh: :laugh: :laugh:
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 27 Авг 2013 21:01 #13823

  • Gladius
  • Gladius's Avatar
Е става дума че основното е заимствано като по кьсно е добавен символа на злото в случаят змея а иначе на други плочки кучето се дави с льв или глиган пьк и други животни та колко му е и с един змеи или ламя
Последна промяна: 27 Авг 2013 21:05 от Gladius.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 27 Авг 2013 21:16 #13824

  • Nesho
  • Nesho's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 5553
  • Получени благодарности 4419
Gladius писа:
Е става дума че основното е заимствано като по кьсно е добавен символа на злото в случаят змея а иначе на други плочки кучето се дави с льв или глиган пьк и други животни та колко му е и с един змеи или ламя

Gladius незнам може и да си прав и рисуваната икона на Свети Георги да е взаимствана по начина по който изглежда с тази оброчна плоча например :( . Но все още смятам че символиката е доста различна или не ти ли е минало през акъла че в единия случай се изобразяват чисто и просто ловни сцени а във другия нещо малко по различно от ловна сцена или поне не в прекия смисъл ;)
Последна промяна: 27 Авг 2013 21:22 от Nesho.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 27 Авг 2013 21:31 #13827

  • Gladius
  • Gladius's Avatar
Nesho писа:
Gladius писа:
Е става дума че основното е заимствано като по кьсно е добавен символа на злото в случаят змея а иначе на други плочки кучето се дави с льв или глиган пьк и други животни та колко му е и с един змеи или ламя

Gladius незнам може и да си прав и рисуваната икона на Свети Георги да е взаимствана по начина по който изглежда с тази оброчна плоча например :( . Но все още смятам че символиката е доста различна или не ти ли е минало през акъла че в единия случай се изобразяват чисто и просто ловни сцени а във другия нещо малко по различно от ловна сцена или поне не в прекия смисъл ;)
Просто различни лица на злото дори и като ловна сцена както е изобразено в случаят с конникьт вероятно Свети Георги си е направо християнизиран от образа на древният Тракииски бог наричан още Херос Ето аз вярвам по някакьв си мои начин в Господ Бог може така да го кажем и с риск за Богохулство все пак на мен ми се струва че това е праобраза на сегашният ни Светец Георги Победоносец и че при навлизане на Християнството и утвьрждаването на религията просто са сменени леко или повече както образите така и Имената в което аз не виждам нищо лошо тьи като символиката в по голямата си част е запазена и до ден днешен B)
Последна промяна: 27 Авг 2013 22:13 от Gladius.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 29 Авг 2013 11:06 #13845

  • Gladius
  • Gladius's Avatar
www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_sn_01.jpg Ето змията която по кьсно се изобразява вече като змея на Св Георги или Ламя все тая за мен лично няма почти никакво сьмнение че много от сегашните икони просто са ,, заети ,, от Античният свят
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Библиотеката на търсача 06 Дек 2013 07:21 #15858

  • Радо ВТ
  • Радо ВТ's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 245
  • Получени благодарности 374
ПРЕДАНИЯ ЗА СКРИТИ БОГАТСТВА ОКОЛО ТЪРНОВО

Михаил Москов

Отдавна събирам предания за старото време на Търново, за нашите царе, воеводи, за падането на старата столица на България под турците, за скритите богатства около Търново и др. Някои от тези предания съм вече обнародвал в наши вестници и списания. Тука искам да съобщя някои предания за скрити богатства около Търново. Тези предания съм събирал от дълго време и съм ги проверявал от много люде. В своите разпитвания се убедих, че околните села, особено балканджиите знаят много повече предания за старата столица на България, отколкото самите търновци. Вижда се, че старото население избягало от столицата във време на страшния разгром и е отнесло със себе си спомените на града си за миналото му, за идването на турците, за падането на столицата под властта на завоевателя и др. И ако искаме да си послужим с някои предания за нашата история, трябва да се обърнем към малкото останали старци - към населението което живее край полите на балкана.
Не мога да гарантирам до колко тези предания имат в себе си нещо историческо, ще покажат само разкопките, които могат да се направят някога. Искам да направя известни тия предания на тези, които се биха наели да направят разкопки по тези места, които ще им посоча. Негли може да се намери нещо.
Като столица Търново не е бил без богатства. Тук са живели царе, велможи, воеводи, които в борбата си с околните народи са донасяли богатства, скъпоценности и са ги оставяли в Търново. Когато наближавала страшната катастрофа, царете излезнали с войските да се борят срещу неприятеля, като оставили всичките си богатства в столицата и са загинали някъде далече от своя град. Евтимий останал да брани Търново, когато бил в обсада цели три месеца. Навярно обсаденият като видял безисходността на своето положение, постарали се да скрият богатството в земята, вътре в пещери, в кладенци, в подземия, в черковите, в основите на палатите и др. Навярно неприятелите са търсили нещо скрито, но и много нещо е останало още в земята и чака лопата да го изкара из тия скривалища, в които лежи вече пет века. Преди да падне Хисарят, трябва да е опожарен, защото от разкопките които се направиха по тези местности има следи от пожар. Новите владетели на Търново нямаше да събарят зданията, палатите, черковите и да градят на тяхно място други, особено като се знае, че те в първо време имали нужда от жилища. Навярно преди да станат господари на укрепленията, огънят е опожарил всичко и е оставил в ръцете на завоевателя само развалини. Като е тъй, може да се предположи, че богатствата са още скрити в земята под развалините на опустошителния огън.
След нашето освобождение, когато нямаше още закони за старините и когато всеки можеше да копае навред свободно, много малджии ровеха по Трапезица и по Хисаря за имане, което според преданието било заровено по тези места. Малджиите диреха царски корони, със стойността на които можела да се издържа държавата няколко години без да плаща населението нито стотинка. Търсеха и складирани пари в подземия. С тези пари можело да се направят мостове по всички реки и пак щели да останат от тези пари много злато. По скалите на Преображенския манастир ходеха, па и сега ходят срещу Гергьовден малджии да гледат към Трапезица и Хисаря где ще поиграе имане, за да го разкопаят на другия ден. Това показва още, че е живо преданието между търновското население и между околните села, че има заровени богатства между развалините на старата столица.

Ето где се предполага да има богатства заровени в земята:

1. Богатствата в Трапезица

Трапезица е едно издигнато място между града и Хисаря. То е като полуостров, който само от север се съединява от сушата. В старо време това място било заобиколено с яки стени които се издигали няколко метра над повърхността му. Имало е само един вход и то откъм юг, гдето се намирала яка желязна врата на местността "Царева стъпка". От друго място не можело да се влезе на Трапезица. Към днешния мост в Асеновата махала се спущала стена; тази стена от която е останала една малка част била дебела около 2 метра и висока около 5 метра. Такава също стена имало и от другата страна, гдето е днес кантонът. Тази стена, на която основата се откри когато копаха за спирката, се спущала чак до реката и отделяла града от еврейската махала, която се почвала приблизително от днешната спирка и отивала към Дервенето. Към тази страна се намирали махалите, които били населени с бедно население. Тези две стени пазели да не може да се идва под крепостта към днешния квартал на Асеновата махала.
Трапезица не е била населена, тъй както са били населени другите части на града. Там имало място за черкви, където се погребвали богатият елит на деня, велможите и техните семейства. Там била и черквата "Свети Иван Рилски", в която пазели мощите на този светец, след като били пренесени от черквичката на същото име и която се намирала до черквата "Св.Св. Петър и Павел". До черквата "Свети Иван Рилски" се намирал и "съдният" дом, т.е. едно здание в което българските царе и българското духовенство съдели нашите еретици, които безпокоили тогава държавата и черковата ни. Там са станали и други събори и официални срещи. Имало много килии в които живеели калугери, които бог много наспорил в тези времена. Трапезица с една дума била място, където се пазели мощи, скъпи черковни предмети и религиозно средище като Света гора за Гърците, като Кремъл за руснаците от които не малко примери сме вземали.
На северната страна на Трапезица имало яка укрепена кула, гдето живеели войници и пазели укритието, щото от там била най-лесно уязвима тази крепост. И до сега още личат основите на тази кула, която както изглежда била здрава и голяма. Там се помещавали войниците, които пазели крепостта. Около дуварите на цялата крепост имало бойници или малки кулички. в които войниците следели да не би да се приближи неприятел до подножието на самата крепост та да се покатери на нея със стълби както се изкатерили по царската крепост и превзели Цариград в 1453 година. Такива бойници имало най-вече по ъглите. Следи от тях са останали и до днес.
По време на обсадата околното население се прибирало освен в Хисаря и в Трапезица. До черковата "Свети Иван Рилски имало цистерна, която се пълнела с вода от покривите на тази черкова и на близките здания. Когато турците заобиколили града, в Трапезица имало няколко хиляди българи от които по-голямата част били изклани. Останалата част били изселени или изпратени на заточение.
Същинският вход към Трапезица е обрасъл с тръни и бодили, като е станал непроходим. На тази местност се иде от към северната страна по оня път, който направиха за да може цар Фердинанд да излиза с кола. Входът при Царева стъпка се забрави и остана в бурени. Едничката врата, която стърчала на този вход била свалена преди 80-90 години и това мило и скъпо на старите българи светилище обрасло с див треволяк и са пладнували по него дръгливите махленски крави.
Като разказах така накъсо за историята на Трапезица, искам да спомена за преданието което гласи, че там има закопани богатства.
Още преди освобождението, когато аз обхождах людете, една старица на около 90 години ми разказваше, че е чувала от баба си като била малка, че Дербхането, т.е. Тарапаната (изкривено от арабски дербхане) било на Трапезица и там секли старите българи своите пари. Самото дербхане се намирало в едно дълбоко подземие и в него се пазело българското държавно богатство. Когато напущал царят града и отивал да се бори с турците, проклел парите и казал да могат да се вземат само когато се освободи отново България, ако случайно изпадне от турците. Царят заминал и тарапаната останала пълна с пари. Турците обсадили града, превзели го и се явили на Трапезица пред подземието, което било отворено и пълно с монети. Като видели победителите толкова пари пред очите си хвърлили се в подземието и почнали да грабят парите. Обаче когато щели да излизат вече вратата се затворила - тя била само от желязо. За да се видят на свобода, турците трябвало да оставят парите. Щом пуснели парите, вратата се отваряла тутакси - зер царят ги бил проклел и никой не можел да ги вземе.
Един турчин поискал да се изхитри и влязъл в подземието да си вземе за харчлък, но вратата се затворила и той останал в земята жив погребан. Чакали го техните, него го няма. Най-сетне се подсетили, че може да е в подземието. Отиват там, повикват го и той се обадил, ала не може да излезе.
- Изуй си Цървулите! - извикали неговите хора. Може да са се скрили някои монети там! Нещастникът си изул цървулите, монетата дръннала на пода и вратата се отворила. Турчинът излязва от там и не помисля повече да се връща да дири скрити пари в подземието, гдето щял да намери без малко смъртта.
Като се уверили турците, че не могат да вземат парите и разбрали, че са "проклети" решили да заровят страшното подземие. Така се забравило това богатство. "Но се освободи България!" - прибави тогаз бабичката. "Може да се вземе, защото тъй казал тогавашния български цар. А тя ще се освободи: Виждаш ли там онова дърво? То е вече зелено" - бяха последните думи на бабичката като посочи към дървото до джамията в Хисаря. Като дойдох в Търново преди 35 години и си спомних за това предание, залових се да разпитам неколцина стари турци за него. Те ми разказаха горе-долу, току-речи същото с много малки изменения. Те прибавиха, че техният Коран забранявал на свои последователи да търсят имане или да събират скъпи предмети. Имало нареждания в турско време да заравят места, дупки, пещери в които се предполагало да има нещо от стари времена.
Пътувах преди няколко години из Тревненско и стари хора ми разказваха, че чували от дедите си да се говори, че старите наши царе секли парите си в Търново. Там им била тарапаната. Питах и стари българи в града и те ми разправяха, че старите наши царе секли парите си на Трапезица. Тарапаната се намирала към южния край, пред входа на Трапезица, като се влиза през "Царевата стъпка", място, гдето се вижда нещо като следа от човешки крак; уж там бил стъпил някой си наш цар, когато камъкът бил мек като восък. Подземието служело да се складират парите. Над самото подземие имало здание, в което се секат парите. Цялата Трапезица била заобиколена със стени. Желязната и врата се заключвала с три кофара. колкото една конска торба всеки един от тях.
Не мога да кажа колко е вярно всичко това нещо, разказвам го като предание, което е останало да съществува между народа. Това предание карало малджиите да копаят по Трапезица преди да започнат там разкопките, като предполагали, че ще намерят парите. Защото България се била освободила.
Наистина важен въпрос е, где са секли царете своите монети. Някои предполагат, че са ги секли в Западна Европа, в Италия. Това може да е било при някои, но не всички царе са били добре със Западна Европа, не всички са имали възможност. Не може ли да се предположи, че са идвали от Западна Европа монети в България и са намервали достъп при българските царе? При това, като се вгледа човек в направата на българските монети вижда, че някои са с много проста направа, а това показва, че нашите българи не са ходили много далеч от Трапезица да секат своите монети. Така, щото преданието не ще е много далеч от историческата истина.

2. Богатството на Казъ-Хисаръ.

Казъ Хисаръ е издигната местност, която се отделя от Хисаря с река Янтра. Тя е продължение от Шереметските височини и е достъпна само от към това село - Шереметя. Още римляните са били заселили това място и по него има много римски остатъци от кули, водопровод, резервоар, стени, камъни с надписи и др. Римляните са ходили откъм Шереметя, заселили са това място и са разположили своите войски, като ги укрепили здраво. Намерват се по него римски пари, особено на северното нанадолнище, гдето са били къщите на римляните и от там са останали и до сега следи от основи. Както имах случай да кажа другаде, там навярно са се намирвали римските дружини, които са пазили града Никополис на река Росица. Навярно и името си е получила тази местност от първите си жители - от кастелум - укрепен замък, твърдина, лагер и сетне изменено и съкратено на къс и прибавено името Хисаръ, което значи на арабски "крепост" и с което турците са нарекли всички укрепени места, които са срещали в своя завоевателен поход.
Римляните са били докарали вода от далеч. Водопроводите са се намирали по билото на тази местност, мястото им личи и до сега, а резервоарите се намирали на североизточната страна на крепостта и до ден днешен личат остатъците от основите му. Турците ги наричат хамамъ - баня. На най-тясното място по тази местност е прокарана напречна стена, която е пазела входа към жилищата на населението. Основите от тази стена личат и до сега - чиста римска направа. Личат и големите врата през които се е влизало в укреплението. Личат и основите на кулите, които са пазили тази местност.
Преданието гласи, че и там имало зарити богатства. Доста малджии са се провървяли по тези места да дирят имане и са правили много разкопки. Аз се заинтересувах и разпитах турците които били последни жители на тази местност. Те ми разказаха, че чували да се говори от бащите им и от дедите им, че наистина имало подземия в които намирвали различни стари неща, а така също и пари, които не вървяли в държавата им. Най-сетне намерих един стар турчин, който ме заведе един ден на Казъ-Хисаръ, показа ми едно място и каза:
- Ей тука долу ни беше лозето! Ние идвахме с родителите си да го работим. Като нямахме работа, момчетията се събирахме ей на това място да играем. Има една дупка, през която се спущахме и влизахме в едно подземие в което имаше различни дървени и кожени неща: различни колелета от кола, икони, книги, пръстени съдове. Вземахме от тях някои работи и играехме като деца. Цялото подземие е изградено (като кивгар) свод и е много дълбоко. Можеха да влизат в него само по пъргавите и силните. Малките и слабите седяха навън. Един ден бащите ни решиха да затворят с дървета, с тръни и с камъни входа, да не би да падне някое дете или възрастен човек вътре. Върху тръните и дърветата нахвърляха пръст и тъй се заличи този вход. Сега да се копае малко и този вход ще се намери. Не зная дали ще ви струват нещата които ще намерите вътре, но ще намерите нещо.
Аз попитах виждал ли си сам с очите си подземието или да е чувал само да се говори за него. Той ме увери с честната си дума, че е влизал сам в него и е виждал с очите си предметите за които говори.
Освен това подземие малджиите сочат и други места по тази страна със заровено имане и постоянно копаят и дирят това имане.
Независимо от това, че турчинът ме уверяваше в честната си дума, че виждал и влизал в подземието, може да се допусне, че на Късъ-Хисаръ ще има нещо останало от старите времена. Тази местност с била най-напред заселена от римляни, сетне се настаняват българите, подир това турците. Като се сменявала, а това ставало при изключителни обстоятелства - насилствено една народност с друга, не е могло да се изнесе тъй лесно всичко, което се е пазело там. Падането или предаването па тази височина е ставало всеки път с катастрофа. Затова богатствата са бивали всякога скривани в земята, за да се вземат при по-благоприятни времена. Такива времена не наставали и богатствата оставали в земята. И преданията за тези богатства се пренасяли от поколения на поколения, докато достигнат до нас изопачено, преувеличено, смесено с измислици, които ги затъмняват. Но като се изчисти от тях, остава самата истина, която ги е създала.
Така стои работата изобщо с преданията. На същата тази местност има един извор, който никога не пресъхва и който се нарича "Божето кладенче". Той се намира току-речи на върха на Касъ-Хисаръ и навярно има връзка с онзи водопровод, по които е текла водата да пои тази височина и да пълни резервоара. Всеки който отиде при това кладенче и налее вода. трябва да откъсне парцалче от дрехата си и да я остави там. Едно предание което намерих между населението на Малкия Чифлик гласи, че като се изкопае дълбоко в това кладенче, на което водата идвала отдалеч, ще се стигне до едно подземие пълно със злато и със скъпоценни предмети. Само че имало една златна змия, която пазела богатството. Няколко души влизали вътре да го търсят и вземат, но ставали тутакси жертви на лакомията си. Най-сетне населението да се отърве от постоянни жертви, решило да затрупа това помещение и да издигне кладенец на мястото му, да не влизат хора да не стават "зян" на лакомията си. И понеже това кладенче е издигнато на такова място, се нарича "божи" и всеки който иска да се отърве от влиянието на магията, трябва да остави нещо от себе си там.
Това кладенче съществува и до сега и навярно ще има връзка с някои далечни извори, защото не е мислимо да има вода в него на такъв висок баир. Едни разкопки над него отгоре по височината ще донесат негли някое откритие.

3. Богатствата при Бялата вода

"Бялата вода" е местност над индустриалния квартал. Когато има големи дъждове, от скалата тече вода, която наподобява рядко мляко. Околното население казва, че когато започва да тече бялата вода, ще има наводнение. Предполагам да има горе в скалите пещера, която по време на големи дъждове се напълва. Водата измива варта по стените на пещерата и почва да тече белезникава. Както и да е, местността носи името "Бялата вода". Под скалите, откъдето се изтича водата има две височини, които обръщат вниманието на човека. Под тях отдолу се намира фабриката на братя Кърджиеви. Там в старите времена е бил разположен градът, на който населението гледало, когато посякли и хвърлили от скалата патриарха Йоакима II, който поддържал татарите.
Един ден се почуква на вратата ми. Аз излизам и гледам да стои на пътя един от тревненските колиби на около 35-40 години. Запитах го какво дири и той ме попита дали зная где се намира местността "Бялата вода". Разпитах го подробно защо дири тая местност и защо дири точно мене.
- Научих се, каза той, че можеш да копаеш свободно и да дириш имане. Затова дойдох да се посъветваме дали не можем да разкопаем могилата под "Бялата вода". Там ще намерим голямо богатство.
Тръгнах с него към Хисаря и го разпитвах откъде знае той, че там се намирват пари заровени. Ето какво ми разказа той:
- Имах стар дядо, който обичаше често да ми разказва за Търново. Когато дойдехме тук на пазар, защото неговият прадядо се бил заселил от Търново, когато дошли турците в България. Къщата им била по тия места и когато се готвели да бягат, заровили парите и всичкото си богатство в земята. Предполагали, че ще се върнат и ще си го вземат. Турците се закрепили тук и никой не можел да се върне тъдява. Дядо му отдалеко можел само понякога да зърне това място. Той разказал това на синове и на внуци, докато стигне до нас (до тука на 12 ноември 1944 година). Най-вероятно става въпрос за 1914 година.
Като приказвахме така, стигнахме до североизточната част на Хисаря и разгледахме от там местността. Действително има 2 малки могилки. Но аз въпреки думите му не се уверих и изказах силно съмнение. Той се закле няколко пъти и каза, че знае мястото. Можел сам да дойде и да потърси богатството, но не се решавал, защото се научил, че било забранено да копае там и да дири имане. Затова подирил мене, защото съм имал право да правя разкопки, да диря старини и богатства. Като ми наговори още някои работи за миналото на Търново, работи които бил слушал от дяда си, обеща да дойде след няколко време с други лица, които му били роднини и които знаели много подробно. Аз записах името му и колибите от Дряновско, но по една нещастна случайност изгубих бележките си. Наскоро настана Първата война. Свикаха наборите, заминаха нашите младежи към турската граница и този човек не се видя повече.
Местността под "Бялата вода" е била населена във време на старото Търново, но с идването на турците това население напуснало жилищата си, защото се намирало на незащитено място, изложено на опасност.
И по тези места малджиите разказват за големи богатства, особено по Ксилофора. Ни една стена не е останала здрава тук. А това показва, че ще има предания за големи богатства по тези места, но кога ще се разкрият Бог знае?

4. Богатствата в Хисаря

Хисарят е най-забележителната височина в Търново. Там са били най-високите държавни учреждения, като палата, царските черкви, патриаршията и др. Хисарят бил разделен на три части. Първата част е била южната. Като теглите една линия от изток към запад да мине една линия през черковата, която се намирала на най-високият връх на тази местност, която се наричала "Възнесение" или "Майка на българските черкови" както я величае един наш старовремски писател - Цамблак. По тази линия е минавала стена, от която основите са останали и до днес. В тази южна част са стояли войниците и държавните роби, като Киръ Тодор, Балдуин и др. Имало е и няколко кули, от които най-важната била тъй наречената днес "Балдуинова" или източната. Тази кула пазела източната страна на крепостта и вратата през която се излизало във Френкъ Хисар и връз която избягал Смилец, когато взел българският престол Светослав Тертер. До тази кула се намирвал един подземен проход, който се спущал чак долу до реката, по който са се спущали по време на обсада да вземат вода, на който и до сега са останали здрави основите и за който говори Хаджи Калфа в своите записки за Търново.
Другата част била на север от черковата "Св. Петка". Личат основите и на тази стена, която отделяла тази част от средната. Тази северна част имала голяма кула в която живеели войници, които пазели северната врата през която турците влезли в крепостта. Основите на тази кула са разкопани преди няколко години.
Средната или главната част се е намирала между тези две части и е била отделена със стени. В тази част се намирали палатите, мощите на някои светци и други скъпоценности. Тук се намирва и черковата "Св. Петка", която е издигната около 1232-33 година по времето на Асен II. Тази черкова била по-сетне обърната на джамия, която последното земетресение разруши. Много предания са останали за тази джамия. За малджиите тя е интересна много, защото в нея уж се пазели богатствата на българските царе. Преди да избяга последния български цар и преди да предаде Евтимий крепостта били заровени в нейните подземия всички скъпоценни неща. В нейните подземия се скрили и младоженците, които се венчали преди да дойдат турците. Младоженците се вестявали всеки петък в джамията и плашели турците, но богатствата не се показали никому. След нашето освобождение, когато джамията станала достъпна за българския крак, българите влезли вътре да дирят богатствата. Те се заловили най-напред да копаят по средата на джамията и като покопали около 1-2 метра открили една мраморна плоча, която била доста дълга и широка. Зарадвани от това те решили с нелеки усилия да поместят тази плоча и да задоволят любопитството си, като видят какво има под плочата. Наистина издигнали плочата, но що да видят. Подземието било пълно с различни книжа, без да намерят пари, което ги интересувало. Като нямали нужда от книги пуснали плочата на мястото и заровили я и решили да копаят на друго място. Но като нямали време отложили работата си за друг път. Обаче наскоро правителството турило ръка на тази джамия и я направило склад за патрони и оръжия. И така се пресекли желанията на долномахленците да копаят богатствата на българските царе.
Това не е приказка, това е истина. Аз чувах тази история от очевидци на това разкопаване. Вярвахме няколко души в тази работа. Много пъти ме молеха да искаме тази джамия да се отстъпи на града и да се намерят поне тези книги. Няколко пъти обикаляхме около нея и очевидец ми сочеше мястото където са копали. Джамията е важна в историческо отношение. Тя е правена няколко години след падането на Търново под турците и я правил Ферус Абдул Ахов, като вземал камъните от палатите. Обаче той съградил само това, което се намирва над основите. Самите основи са стари. В тази черкова, или по сетне джамия пазели мощите на "Св. Петка Епиватска" до самото влизане на новите завоеватели в старата столица. Гдето иде да се каже, българите са имали възможност да потулят много неща в земята. Черковата е била до самите палати. Навярно е трябвало да има връзка между палата и голямата черкова.
Джамията беше здрава и военен склад до последното земетресение. През време на това земетресение се разруши тя и днес стърчат само едни големи дувари от нея и тях времето, бурите и стихиите разрушават, без да се погрижи някой да се почисти вътрешността. Тя е заобиколена от много предания както за дървото и пр. За това дърво идват много чужденци и ние сме оставили и него и черковата да се требят от лицето на земята.
Малко на юг от черковата или джамията има място, което ми показа един стар турчин и в което имало някакво си подземие с желязна врата. Все по това време беше, когато правих разкопки по Хисаря ме намери един стар турчин и ме заведе към Хисаря, като ми разказа следното:
- Бях малък, каза той. Баща ми искаше да направи мазата, в която вързвахме коня си по-широка, за това се залови да копае дъното. И като копаехме тъй, стигнахме до една голяма желязна врата с дебела желязна халка. Баща ми почука вратата, остави лопатата и отиде в конака. Там той питал, както ни разказваше по-сетне управлението, бива ли да копае повече, след като намерил такава врата в мазата. Турците се посъветвали и намерили в корана, че е грешно да се копае по такива места. Затуй посъветвали баща ми да зарие вратата и да остави мазата си по-плитка. Баща ми се върна, зарови вратата и си излязохме. Често баща ми разказваше тази история, но не се реши вече да копае, защото беше турнал дървета и камъни, върху които спеше конят. Като те гледам да копаеш сега, реших да ти разкажа тази история. Турни ми главата на едно дърво и сложи брадвата на нея и тогава реши да копаеш. Ако не намериш желязната врата, давам ти право да ми отрежеш главата. Не мога да зная какво има под тази врата, но вратата ще намерим.
Така ме уверяваше този турчин. По тези места се бяха заловили да копаят по-рано малджии, но ги спря властта по заповед на бившия цар, защото мястото било подарено нему.
Какво може да се намери под тази желязна врата, не мога да кажа, но вярвам, че ще се намери под земята врата, защото турчинът беше много искрен в думите си, категоричен в твърденията си и очевидец на това, което ми разказваше.

5. Богатствата в стария манастир "Света Троица"

По това време беше, когато аз разкопавах в черковите "Свети Димитър" и "Свети 40 мъченици", когато дойде при мен един малджия и ми съобщи, че знае големи богатства и ме помоли да идем да ги разкопаем. Аз се съгласих и го разпитах где се намирват. В скобки ще кажа тук, че аз с помощта на малджията научих много старини около Търново и далеч от него. Те са като хрътките: ходят, дирят, а зайчарят се възползува. Да имам власт ще ги направя почетни членове на археологическите дружества, така ще бъдат много полезни със своята дейност. Казвам, дойде при мене един от старите малджии и ми съобщи, че знаел зарити големи богатства около Търново. Аз не вярвам на малджиите, но във всеки случай, като се надявах, че все ще се натъкна на някои старини, съгласих се да го придружа. И тръгнахме.
Беше лято. Въздухът пламтеше тъй разгорещен, щото имаше около 50 градуса топлина, ако не и повече. Местността се намира над кладенеца на Нешо Белев, току до скалите и ние трябваше от шосето да се изкачим право нагоре към скалите по едно урвесто, насипано с дребни камъни обрасло с тръне място. Плувнали в пот ние можахме да се изкатерим и обиколим скалите. Мястото с в един пущинак до скалите под онази пещера, която Рафаил Попов разкопа в последно време и откри следи от жилища на първобитни хора и на допотопни животни и оръжия.
Като разгледах местността, забелязах два дувара които заграждат едно голямо пространство. Дуварите са дебели около метър. След това се приближихме към онова място, гдето се намирват големите богатства, седем катъра само злато. Разгледах внимателно широкото и срутено здание и за мое удоволствие аз открих това, което дирех дълго време около това място - открих следите на стария манастир "Света Троица".
От съчиненията на нашите стари писатели откривам, че манастирът "Света Троица" се намирвал насред и е бил разположен до самите скали, в които имало пещери, гдето Свети Теодосий прекарвал времето си. Манастирът "Света Троица" който съществува и до днес не е бил насреща. Но за да ни стане по-ясна работата нека си позволим малко отклонение от темата, върху която сме се залепили да говорим тук. Само в такъв случаи ще ни стане ясна работата.
1. Манастирът "Света Троица" който събори последното земетресение и който се премести малко по-надолу на север вън от теснините, не е останал от старите български времена. Нищо старо нямаше в него. И черковата, макар и да имало друга по-стара, в околните здания и постройки и преданията не казват, че тази черкова и този манастир да носят характер на нещо старинно. Наистина турците са разрушили много нещо, но все щяха да останат поне дувари и други следи, които времето и човешката ръка не могат да унищожат тъй лесно. Преданието казва, че този манастир бил малко по-надолу и се наричал "Свети Никола". Сетне калугерите го издигнали горе до скалите.
2. Над манастиря няма такива пещери, в които да може да живее човек. Сочат калугерите някакви си малки пещерки, но те нито са достъпни, нито могат да служат за жилища, защото са много малки и много плитки. Пещери за жилища няма на този манастир, няма и по-далеч от него.
3. Той не е бил насреща. Знае се положително, че това шосе по което отиваме към с. Самоводене е било на другата страна на реката откъм днешния манастир "Света Троица". Пътят е минавал все по десния бряг на реката, излизал срещу Сергевец и тогава вземал направление към Никополис, а от там за Русе и Свищов. Малко по на запад от днешното село Самоводене се намирвала една малка махличка, която се наричала Суванджи кьой или Лукарско село, както Самоводене е записван в турските документи. Тази махличка е била разположена по Пътнишкото дере към Кобилишката височина. На северозапад към Хотница се намирвало едно селце, което се наричало Самовода или Семовода. Само или Семо е име собствено, вода или войвода съставлява втората част на думата. Семо войвода се потурчил и останал да владее това имение. Наследниците му били много жестоки. Много лоши хора и веднъж селяните се нагласили, убили своя владетел. Избягали и се заселили в Луковата махала, като дали названието на новото селище пак Самовода, а оставените си жилища наричали старото Самовода и ходели да обработват нивите си там. И до сега наричат местността малко по на северозапад - старото Самоводене. От Самовода станало по-сетне Самоводене.
Като се заселило новото селище потърсили начин да се съобщава по-лесно с Търново, като почнало да расте към Варуша. Самоводчаните почнали да се катерят по височините към Беляковец, който бил заселен в ново време и на който на мястото били градините на владиците. По-късно самоводчаните минавали през Зеленка и по-късно самоводските магафи издялали върховете под поличките, като излизали на тъй наречения Самоводски пазар в Търново. Шосето е прокарано във времето на Мидхад паша и тъй се забравил насрещният път.
От всичко това се вижда, че манастирът "Света Троица" не можел да се намира насреща, щом се убедим, че пътят е бил на дясната страна на реката и следователно насреща е била местността по която върви днес шосето.
5. Пещерата, която се намира над това място е много удобна за жилище. Там са живяли някога хора. Това се доказва от много находки вътре, от многото предмети с които са си служили хората. Там ще е живял и Теодосий.
6. Дебелите двари, които заобикалят едно голямо пространство и остатъците от черквичка, която има дувари дебели един и половина метра, която впрочем днес е обрасла с тръне, дървета и различни влачещи растения показват, че тук ще е имало и по-голяма постройка. Никой нищо не знае за тези постройки. Освен всички предания говорят, че тя е на стария манастир. И в манастира "Свето Преображение" се е запазило предание, че на това място за която говоря по-горе имало стар манастир, който бил опожарен след идването на турците.
Тези остатъци заслужават едно сериозно проучване и едни грижливи разкопки. За мене беше много важно това откритие и аз разгледах подробно всичко което се представи пред очите ми, макар и да беше обрасло в треволяк. Дварите са съборени до основите. Черковицата също е съборена. Само на източната страна гдето са били олтарите дварите стърчаха метър и половина над земята. Околното население трябва да е вземало камъните от дварите. Останали само дребните от чсрковата и затрупаните от олтара.
Не говоря специално за този манастир и затова няма да ви описвам подробно. Водачът ме заведе най-напред при олтаря и ми посочи като каза: "Тук са заровени двата катъра имане все жълтици" и почна да ми разказва историята на това имане.
- Преди няколко стотин години тук имало манастир но запустял без калугери. Научила се една хайдушки дружина да прекарва зимата тук. Лято хайдутували по Влашко, Богданско като стигала чак до Немско. В своето хайдутуване тя сполучвала да натовари няколко катъра злато. Връщала се тук, прекарвала зимата, заравяла парите и тръгвала пак по своя занаят. Веднъж я заобиколила полицията в Богданско. Изтребва я цялата, без да може да се отърве никой. Но воеводата оставил книга, в която се описвало подробно где се намирват парите и колко са те на брой.
В тази книга се казвало, че имало девет катъра с жълтици.
Отдавна време малджиите дирят тези пари. Обикаляли тази местност нощем и денем. Питали, разпитвали и най-сетне се спрели тук като място, гдето ще изнамерят жълтиците. Според думите на малджиите под самият олтар се намирвало подземие дълбоко и широко. Там хайдутите прекарвали цялата зима в песни и свирни, на ядене и пиене. Там стоварвали събраните пари и ги трупали. На пролет заминавали, като оставяли парите в подземието заключени. Запитах пъдаря веднъж, виждал ли е той да идват малджии често по тези места.
- И денем и нощем се провървяват гости от разни краища. Само владиците не били идвали още да дирят богатството. Идат, обикалят, гледат и си заминават.
От всичко това най-интересното е, че тук имало манастир, имало черкова и в тази черкова имало подземие. Да оставим преданието за имането. На много места се приказва за тези катъри с имането. От всичко що видях, дойдох до заключение, че тук се намирвал старият манастир "Света Троица". и заслужава да се разкопаят основите му и да се проучи основно. Дали ще се намери нещо ще покажат разкопките. Най-напред се запазило преданието за подземието на манастира. Сетне вече се напълват тези подземия с пари и то все злато, а по-сетне вече се забравя за манастира. А главно се изтъква богатството, което привлича малджиите.

Край.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: Slavitoooo, skita6t, vvurbanov

Библиотеката на търсача 01 Фев 2014 08:56 #17385

  • стрела
  • стрела's Avatar
  • Офлайн
  • - Не е член на БНФМ -
  • Мнения: 226
  • Получени благодарности 258
змията в античния период както на плочката от 3 век на Асклепии изобразен като Херос е символ на мъдроста ,здравето и вечния живот,докато при християнския св. Георги,чиято иконография е взаимствана от там е символ на лошото и злото.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: Радо ВТ

Библиотеката на търсача 20 Ное 2014 18:32 #24720

  • Радо ВТ
  • Радо ВТ's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 245
  • Получени благодарности 374
Дотук не бяхме срещали никакви хора. Първият керван се появи при бързотечащата, Твърдишка река. Той се беше разположил на живописно, сенчесто място. Тук видяхме възрастен българин със сина си- две фигури почернели от слънцето, имащи груба структура на тялото .Те бяха натоварили на всеки от двата си коня по две бохчи от по 45оки, общо 4и половина цола тракийски тютюн. Търговецът, по правилно, истински бъбривец от Беброво ,разказваше че е купил тютюна си от близкото село Чинакчий на Тунджа и го пренася в някое от предградията на Търново, за да избегне неразумното мито "джумрук". В Търново тютюнът бил добре заплащан. Опитах се да се ориентирам по търговията и научих че Търновския паша своеволно е вдигнал данъка "вергие" на 6 пиастъра за една ока най долнопробен тютюн и с това е довел до увеличаване на контрабандата. Вижте ефенди- трябваше да купя тютюна по 5 пиастъри оката и ако имам късмет ще го продам в Търново по 10 пиастри. Пресметнете обаче дългият път мъчнотията да го пренеса през Балкана, и ще видите, че не е възможно да се плаща на пашата по голямо "вергие" Сметката ми стана ясна, разбра я и заптието което бе добре запознато с месните условия и му даде право. Само че турските финансисти не се интересуват от действителното положение на нещата, и от това доколко поданиците на султана са доволни от неговото управление.Те са замислени винаги за бързата смяна на чиновниците и се грижат, щото непредвиденото сваляне от длъжност да не ги свари с празни джобове. В дреболиите моето заптие се придържаше към същата система. Той взе от всяка от торба по няколко хубави пакета тютюн постави ги в своите дисаги и след това позволи на двамата контрабандисти да продължат спокойно пътя си . Феликс КанцДунавска България и Балканът-Пътеписът е от преди 150 години
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: kaveiros

Библиотеката на търсача 11 Юни 2016 20:31 #42650

  • Радо ВТ
  • Радо ВТ's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 245
  • Получени благодарности 374
[Когда.. Если.. Редьярд Киплинг. Перевод]
Когда.. Если.. Редьярд Киплинг. Перевод
Светлана Мурашева
Это стихотворение Р. Киплинг посвятил своему сыну, погибшему в 1915 году на фронте во Франции. Разные названия в заглавиях и множество переводов различных переводчиков не домыслы "поверх" оригинала, а возможности, предлагаемые самим оригиналом.


КОГДА

Когда ты головы не опускаешь,
Встречая обвинение толпы.
Когда в себя ты веру не теряешь,
Презрев немилосердие судьбы,
Когда ты ждешь, устав от ожиданья,
И отвергаешь во спасенье ложь,
И злобе не находишь оправданья,
Не мудрствуешь, торгуя не за грош.

Когда не стал невольником желаний;
Когда не ищешь лёгкого пути;
Когда Триумф и бездну Испытаний -
Двух самозванцев жаждешь ты спасти;
Когда ты сможешь распознать ловушку
Мошенников, сумевших извратить
Твои слова, всё превратив в игрушку,
Не сникнуть, жизнь свою восстановить.

Когда, собрав все воедино блага,
Поставить сможешь разом их на кон
И, проиграв, найти в себе отвагу -
Не заикаться о несчастье том;
Когда заставишь сердце, нервы, тело
Служить себе, оставив жажду жить,
Держаться, пусть душа твоя истлела
И только Воля говорит: "Держись!"

Когда в толпе лица ты не теряешь,
Когда на равных можешь быть с вождём,
И никому вреда не причиняешь,
И каждый быть с тобою б предпочёл;
Когда мгновенья сложенные в вехи
Ты ценишь, почитая каждый миг,
Ты сын Земли, она твоя навеки,
Ты Человек! Ты главного достиг!


"Ако" (Ръдиард Киплинг)

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател -
еднакво със Триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак!";

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Джоузеф Ръдиард Киплинг (1865-1936) е писател и поет, роден в Бомбай, Индия, но оформил мирогледа си в Лондон, Великобритания, където учи и твори. Автор на известната "Книга за джунглата", той е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907). Получава наградата на 42-годишна възраст.

А това е стихотворението в оригинал:

If (Rudyard Kipling)

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ‘em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: “Hold on”;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run –
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man, my son!

Това ,което мога да добавя от мен е,че това е от най великите стихотворения за всички времена.Почти няма човек на средна възраст на север и на запад който да не го е чел. Има и други преводи, но нито един несполучлив.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: mitko
  • Страница:
  • 1
  • 2
Модератори: Slavitoooo, Ilia, djendaka, skita6t, yaponetsa, FLORE, hektor, dertlibey, admin

Контакти

Илия Илиев

Председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Ловеч 5500

Ул. Цар Освободител 33, ет. 2, ап. 3

Тел. 0898584502

Електронна поща: info@metaldetecting.bg

Иван Джендов

Заместник-председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Тел. 0887933802

Георги Георгиев

Адвокат

Тел. 0887721898