ТЕМА: 138г. от гибелта на Левски

Това е един от малкото празници в който всеки българин може да седне и направи равносметка на поколенията след този велик човек в нашата история на нова България.
В съвременните политически модели,всичко някакси е размътено и пошло и не можеш да различиш истинския човек-такъв като Левски.
Така и аз си мисля върху разказа на моето дете за празника от детската и се мъча да фокусирам вниманието си върху друга такава личност от нашата нова история
.Говоря за хората след Левси,а не за неговите съвременници.
Може би ще се спра на Стамболов,но той е доста противоречива личност за делата си.
И скандалното решение на Сърбия за допускане на наши поклонници.Може би се притесняват от хората ,който идват на това честване,може само да предполагаме.Не трябва да се свързва тази личност с която и да е действаща партия.
И въобще тази част от историята ни сякаш винаги е била пренебрегвана.А е пълно с извори,документи и др.,но винаги е било повече афиширано какво сме извадили златно от някоя срината с булдозери могила и спорове м/у музеи.
и сякаш мимолетно минават всички други събития свързани с личности като Левски и Ботев.

За мен Левски е най-великия българин и границите на България са много тясни за личност като него. Мисля обаче, че ние като народ не го заслужаваме и имаме голям грях към него, защото не се намери нито един българин да се опита да го освободи след залавянето му. Другия грях е, че след обесването му никой от съвременниците му не се заинтересува къде е гроба му, който и до днес не се знае.
А на Zolak искам да кажа моето мнение за Стамболов, че той не е противоречива личност. Ученик на Левски и приложил неговите идеи. Една от тях е, че успява да изтръгне политиката на България от хватката на Русия, следвайки думите на Левски, че "този, който ни освободи - той ще ни зароби". След Освобождението до наши дни включително Стамболов е държавника, направил най-много за страната ни. Портретът на Стамболов задължително трябва да стои редом до тези на Ботев и Левски.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
...Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БеЕмВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
От: Павлина Соколова

bnt.bg/bg/productions/46/edition/12512/p...ska_19_fevruari_2011