ТЕМА: Без нещастие няма щастие.

Иманяра е щастлив когато изкопае гърне с монети.Ако негов колега обаче ,намери десет пъти по голяма находка , това не значи че втория търсач ще бъде десет пъти по щастлив от иманяр номер едно.Тоест щастието не е право пропорционално на големината на гърнето.
Човек е щастлив когато нещо му липсва.През социализма се чакаше 15 години за кола, но когато се сдобиеш радоста и щастието което изпитваш бяха много големи.Сега има много автомобили и можеш да си купиш когато поискаш.Но не изпитваш щастие от тази придобивка.Същото беше положението с жилищата, жителството, хладилника и телевизора.То каква радост беше когато си купих хладилника, -манджата вече не се разваляше през лятото.Сега има свобода на словото и можеш да отидеш където си поискаш, тогава бяхме закрепостени по местоживеене и месторабота.Когато човек има вещи и води по добър живот , той не е по щастлив.Ако имаш толкова много пари, че да можеш да си купиш каквото поискаш, няма да бъдеш по щастлив от мене когато си купих цветен телевизор “София” през 1981 година. Когато има ток не го забелязваш даже, чак когато ти го спрат и пуснат отново започваш да му се радваш.Човек може да живее в много лоши условия и пак да е щастлив от малките радости които има.Хората трябва малко да гладуват, мръзнат,бачкат ,нормално да ги тормозят и понякога леко да ги бият, за да им е хубаво след това. Това го е измислила еволюцията за да не се самоубие човек когато живее в неблагоприятни условия.Скоро гледах как северно корейците плачат та чак се тръшкат,когато почина Ким Ир Сен, хем трева пасяха от глад заради него.Когато почина Сталин ,милиони от случайно останалите ,(въпреки терора) живи руснаци, плакаха със сълзи.,Свиква се даже ако буквално си в лайната.Веднъж изтървах няколко редки и ценни монети в тоалетната.Отначало ми миришеше, но след час вече не усещах миризма, нито ми правеше впечатление че бъркам до лактите. Значи имането и нямането трябва да се дозират оптимално добре за да бъде народа щастлив.
Ето защо хората колкото и да е парадоксално, наистина бяха по щастливи през социализма в лишенията и забраните, отколкото сега когато има всичко и водят по добър живот.Всички живееха задружно, колективно, пък и партията мислеше вместо нас, та имахме една грижа по малко.Каквото и да казват, народа обича да го командват и водят.

Навремето знаеха как да доставят радост на хората Радвахме се на обикновенните неща, примерно че си си купил обувки, че си намерил банани или дънки..
Сега никой не може да се похвали с такова нещо, радостта е много по-трудно достъпна

Ако ни направят един читав закон ,за да може е да си практикуваме хобито без притеснения ,такава радост ще е ,че не мога да ви опиша !

Според мен щастието е свързано по скоро със свободата от колкото с възможностите които ти дават парите и радостите които можеш да си доставиш чрез тях. Хората които разполагат със повече свободно време за да могат да вършат нещата които обичат както за себе си така и да отделят повече време за да бъдат с любимите си хора са по щастливи от хората които имат пари и възможности но не разполагат със свободното си време.

Nesho писа: Повече кинти-повече свободно време.Доказал съм си го.