ТЕМА: Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!

През 1936г. генерал Вазов е поканен на парад във Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал Джордж Милн – командващият британците край Дойран извиква:
“Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”
daniivanov.blogspot.com/2013/09/blog-post_2650.html

Колеги намерите 5 минути за статията
daniivanov.blogspot.com/2013/09/blog-post_2650.html
чета и не вярвам на очите си , какви са били тия българи по онова време ,българска майка ли ги е раждала ,
защо само за един 95 г. разликата от тогавашните българи до днешните е толкова голяма !?
Въпроси въпроси на , които аз не намирам точни отговори !?

Прочетете само това :
Девета плевенска е сама, а ­дванадесетте родни дивизии са разтегнати на 600-километровия фронт от Бяло море до в Албания, подкрепления няма, резерви също. Съзнавайки съотношението на силите, което е 7:1 в полза на Съглашението, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.

flag ПОКЛОН flag

По време на една от атаките,англичаите успяват да достигнат до българските окопи,където след няколко часов ожесточен бой "на нож" са избити до крак.
Поклон пред героите!

Радиостезията и трюфелите са по-интересните теми от тази - очевидно.
Беше ми интересно колко коментари и одобрения ще има по тази тема.
Да, все пак е форум за металдетектинг, не е за патриотично повдигане на духа.
Ама....не сме ли преди всичко българи?
По същия начин във форума се върти до полуда чалга, а за националните празници плахо, плахо има някой друг случаен поздрав.
Е, може би такава е сътбата на изчезващата ни нация - да продаваме трюфелите си на италиянците, антиките на англичани и американци, труда си на кой ли не, децата си - на целия свят, с надеждата, че сме съхранили семето си.
Вярно е, че територията нищо не значи. Важен е духа на хората.
Но, щом можахме хиляда търсачи да се разделим на две, пък и на кой знае още колко....дух ли имаме или портфейли?
Случайните или преднамерени изблици на революционализъм в мисленето са като запалени клечки кибрит.

Накъде ли сме тръгнали изобщо?
Остава великата надежда за осъзнаването, уж умирала последна : Romam Vado iterum crucifigi.

Спечелена битка, загубена война с всички отрицателни последици: териториални, политически и икономически.

34-ти пехотен Троянски полк
В Първата световна война през 1915 г. полкът воюва при височините Причели и Дражиловица, р. Търговишки Тимок,
височините Байтарица и Лиляк – Грамадската укрепена позиция, при Колиби, Мачия стена и вр. Пикет. През октомври-ноември 1915 г. 34-ти пехотен Троянски полк взима активно участие в операциите по разгрома и преследването на сръбската армия: в т. нар. Погранично сражение – 1-10 октомври; в настъплението към долината на река Морава – 15-30 октомври; в Косовската операция, 1-16 октомври. От февруари до май 1917 г. полкът е на предната Дойранска позиция. В паметните битки на предната Дойранска позиция на 24-25 април и 8 и 9 май 1917 г. с части от 22-ра и 26-та английска дивизия под командването на генерал лорд Милн, воините от полка записват светли страници във военната ни история. От 15 до 30 септември 1918 г. 34-ти пехотен Троянски полк отново заема Дойранска позиция. След пробива при връх Добро поле, получава заповед за отстъпление и се оттегля по посока Пехчево. Полковият знаменосец фелдфебел Иван Ковашки е награден за проявен героизъм. Полкът е разформирован през юли 1919 г. От състава му се формира 3-та дружина от 17-ти пехотен Доростолски полк. През 1926 г. форменото знаме е предадено на 5-та допълваща част и получава наименованието 2-ра дружина от 2-ри Искърски полк. От 5 юни 1937 г. 2-ра дружина от 33- ти пехотен Свищовски полк се преименува в 34-та пехотна Троянска дружина, която формира полк. През 1941 г. влиза в състава на Първи окупационен корпус. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Нишката и Косовската операции.

Джони писа:
По-добре да замълчиш , вместо да приличаш на идиот с , с идиотски коментари .

vbox7.com/play:6d0a2dc3cd

miro1113 писа: Да, вярно е, че в тая аудитория понякога се чувствам като идиот...затова все по-често мълча.
Но понякога се чувствам и като знаменосец, колкото и да е непристижно/нали знаете, че Българско знаме не е пленявано никога?!/. Но ми е по-комфортно, отколкото да приличам на одрямана кифла или на задръстен и недохранен плебей със самочувствие на дебелокожа свиня.
Пък знаеш ли, може и някой българин да отдели пет минути, за да бъде българин.

Генерал Вазов е героят при Дойран

Генерал Владимир Вазов е от най-големите български военачалници. Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот. Трагично събитие по време на освободителната Руско-турска война белязва живота му - когато семейството бяга през Балкана, малкият Владимир става свидетел на убийството на баща си - съсечен е от тълпа башибозуци.



По време на Съединението (6.IX.1885 г.) Владимир е на 17 години и иска да се яви на наборна комисия. Не го приемат, защото другите му братя Иван и Георги вече са в армията. Ентусиазмът му обаче е огромен и той заминава с тях доброволец. След Сръбско-българската война Владимир е категоричен - иска военна кариера, и през 1886 г. вече е юнкер във Военното училище. На следващата е произведен в чин подпоручик и е изпратен в Шумен.



Качествата и достойнствата на Вазов веднага са забелязани - това ще бъде



офицер с добро бъдеще



И логично следват 10 години като командир на батарея. През 1903 г. е изпратен в Русия, там завършва стрелковата артилерийска школа в Царское село. През 1912 г. по време на Балканската война полк. Вазов е командващ артилерията на Първа софийска дивизия. Участва в победните боеве при Гечкинли и Люлебургас, в щурма на укрепената Чаталджанска позиция.



Името на Вазов като опитен артилерист нашумява в навечерието на Първата световна война. Историкът Румен Манов цитира интересни разсъждения из Вазовия дневник: “Изпитвам истински неприятно чувство, че тръгваме с Германия. Но дълг свещен на всеки български офицер сега е да даде живота си за успеха на българското оръжие”. Заради подозрения в русофилските му чувства царят има недоверие към него. Но монархът Борис III забравя: Преди да е русофил, Вазов е фанатичен българофил!



През 1915 г. неговите батареи са ангажирани първо в боя при Гиляне - Вазов неуморно ръководи цялото действие, гледа винаги да е напред. В края на 1915-а е тежко ранен в дясното рамо.



Освен добър военачалник, Вазов е страхотен психолог, казва Румен Манов. Бездействието е негов враг и той безжалостно изисква от всеки да работи и съзнателно да изпълнява своя дълг. Заболява от малария, страда от висока температура, но не напуска командването на бригадата.



През 1917 г. главнокомандващият ген. Жеков лично дохожда при Вазов, за да му възложи командването на Девета плевенска дивизия, разположена в долината на Вардар - от реката до Дойранското езеро. Това е най-важният участък от дългата българска позиция, намира се на достъпен за противника фронт - близко до Солун и жп линията. Вазов извършва подготвителна работа - запознава се с бойците, а по време на обиколките създава дълбока връзка между защитниците на позицията. Той веднага става народният генерал.



На 24-25 април и на 8-9 май 1917 г. той отблъсква английското нападение с контраатаки. Тези два успеха правят Вазов любимец на всички- началници и войници. Той е произведен в чин генерал. На 30 август дивизията му открива огън по време на друга атака. Той е навсякъде, посред бял ден отива на предна позиция,а офицери и войници не вярват на очите си - никой досега не го е правил. Всички го гледат слисани - той е в окопите - говори на войниците, седнал между тях.



Наближават най-критичните месеци на войната. В 1918 г. Вазов отива в София. Тогава България е в една от най-тежките ситуации, но Вазов уверява ген. Жеков, че дивизията му ще издържи докрай отбраната на позициите. Дойран, 16 септември 1918 г.- артилерията на противника започва да стреля. Ужасът от стрелбата е огромен - 350 хил. тежки снаряди и мини са пръснати на позицията на дивизията. Тогава започват да използват и газ срещу нашите войски, които стоят с часове с газови маски на лицето. Вазов казва: “Трябва да победим или да умрем - друг избор няма.”



На 18 септември в 5 ч сутринта червени ракети заливат целия фронт, а врагът е успял да заеме цялата предна позиция. И дори част от главната. Това действа угнетяващо, но Вазов изрича - “Какъв позор!” Той не е в състояние да преживее катастрофа и за момент му минава мисълта за самоубийство. Но скоро се съвзема. Боят вече е в пълния си разгар. Отбранителният механизъм, подготвен от Вазов, действа прекрасно. След кървава борба на нож изгубените пунктове от главната позиция са завладени отново. Силният противник е омаломощен. Четирите атакуващи английски дивизии, както и гръцките, понасят огромни загуби и се оттеглят ужасени от полесражението. Към обед боят започва да стихва.



На 19 септември противникът атакува със същата упоритост. След 5-часова свирепа борба пак е отблъснат. Така големият Дойрански бой - единствен в нашата история по упоритостта на борбата и по изкуството на нашето командване, завършва успешно. Ген. Вазов влиза в историята като победител. Утрото на 20 септември обаче не е добро - неуспели още да се нарадват на своето тържество над врага, българите получават



заповед за отстъпление



И храбрите защитници на Дойран трябва да напуснат обляната с толкова кръв позиция. Вазов е съкрушен повече от всички. В момент, когато неговите полкове огласят още позицията със своето победно “Ура!”, големият българин не може да си представи по-голямо нещастие от това, че отстъпва толкова отбранявана позиция. Като верен кормчия



напуска последен



от всички на 20 септември.



След края на войната ген. Вазов се установява да живее в София, защитава своите политически убеждения, когато е нужно. От 1925 до 1931 г. той е кмет на столицата, като подготвя София за дооформянето й като голям европейски град.



През 1936 г. Вазов е поканен от Дойранските си противници - англичаните, да присъства на техния конгрес. На гара “Виктория” в Лондон българинът е посрещнат от кмета на град. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минавал с влака, вижда построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, извиква: “За почест, мирно!” На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн се провиква: “Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!”



На същия този конгрес майор Готлей го представя: “Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.”



Забележете какво внимание и почит са оказани на българския генерал от англичаните - това е признание за добродетелите и воинските качества на българина. И как няма да е така, като край Дойран са убити 70 000 души - англичани, французи и гърци. Българите дават само около 500 жертви. Т.е. 7 чужди дивизии са унищожени от 1 българска. В никоя война в цялата си история Англия не е имала толкова много убити войници наведнъж, признава известният неприятел на България политикът Лойд-Джордж.



Владимир Вазов направо боготвори по-големия си брат - народния поет и писател Иван Вазов. Той отдава службата си на неговите блянове за свободен и щастлив български народ, за обединена България.



Ген. Вазов има трима сина. Владимир - кавалер на орден “За храброст” от боя за Стражин, осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор, Иван - изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова, и химикът Георги - изпратен в концлагера мина “Бобов дол”, откъдето се връща с избити зъби.



На 20 май 1945 г. в Рибарица, Тетевенско, героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 години.

Можем само да се гордеем с нашата история,и с нашите Български майки които са раждали и продължават да раждат такива герои...
Ние сме умен народ и рано или късно ще тръгнем пак напред колкото и да не ни се вярва сега,в тези трудни вече 600-700 години.
Има един лаф който го знам от една баба,тя казва.Колелото се върти.....


Съединението Прави Силата-НЕГО ЗАБРАВЯЙТЕ... flag flag flag

Историята ни е славна и ни дава поводи да се гордеем, че сме българи. Чудя се, имаме ли в историята по - срамни времена от тези, в които живеем сега.

Битките се печелят от войската, а овацийте са за началниците. Генерал без армия е ....... flag
На 9 и 10 февруари съюзниците атакуват позициите на 33 свищовски и 34 троянски пехотен полк, но са отблъснати чрез силна контраатака от троянския полк. Напредването на врага на 21 февруари е спряно от българската артилерия след двудневна битка.
Това са хората на Дойранската позиция-героите (пушечното месо)