Регистрираните потребители имат достъп до пълната база на форума като виждат всички теми и публикации.
Регистрация във форума се допуска единствено за членове на БНФМ.

За членство в БНФМ - натиснете тук 
За регистрация във форума - натиснете тук

Добре дошли, Гост
Username: Парола: Запомни ме

ТЕМА: Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...?

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 01 Ное 2014 22:19 #24487

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Митология на кюфтето

Макар да се е утвърдило като български кулинарен и политически символ, кюфтето не е национално достояние. То дори не е и чисто балканско, въпреки че присъства в кухните на всички балкански народи. Ранната история на кюфтето отвежда към Античността. Изглежда неговата родина е Гърция, откъдето е било пренесено в Рим, а след това и в Западна Европа с имена като крокети, кнедли и meatballs. В готварската книга на Апиций, знаменития римски кулинар и бонвиван, има класация на кюфтетата в Римската империя. Според него най-вкусни били кюфтетата от паун, следвани от фазански, заешки и пилешки. На последното пето място са класирани свинските кюфтета. Една от неговите рецепти не оставя съмнения за генетичната връзка между античното и модерното кюфте. Накълцаното месо се омесва добре със среда от бял хляб, накисната във вино, счукани зърна черен пипер и мирта. Оформят се кюфтенца, в които се забождат ядки от пиния, заливат се с carenum (сгъстено чрез варене ароматно бяло вино) и се готвят.
Със сигурност кюфтето е било част от средновековната византийска кухня, откъдето турците са го наследили. Думата, една и съща в турския и гръцкия език, както и в българския, е с персийски произход. Което може да се приеме като индикация за древността на кюфтето.
От балканските народи може би само при сърбите кюфтето се е превърнало в част от националната героика. Сръбската плескавица няма нищо общо с нашето депутатско кюфте, около което витае символиката на тесногръди и лакоми хора, натоварени с повече власт, отколкото могат да понесат интелектуално и морално. Нека повторим, че депутатското кюфте е забележително не с вкуса или размерите си, а с ниската си цена. При плескавицата нещата не стоят така. Тя е голяма, чувствена и подправена с леко пикантен шовинизъм. :P
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Последна промяна: 01 Ное 2014 22:20 от Fastext.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: kaveiros, vvurbanov, mitko

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 01 Ное 2014 22:40 #24488

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Интересни факти за траките и българите от стари времена до днес.

Известните магазини от миналото ЕЛЕМАГ носят името на българския болярин Елемаг, живял през 11 век.

* Противно на разпространеното мнение, в Средновековието освен замъци от камък се строят и замъци от дърво. Пример за това е замъкът на Гаврил Радомир в Битолската крепост.
Културата за сядане на стол изглежда произлиза от Балканите, откъдето се разпространява в Европа с успех, а в останалите части на света - дълго време продължава да бъде приемана като странна проиумица. И докато на един от стенописите в Казанлъшката гробница знатната тракийка седи на висок стол с голяма облегалка, то мъжът е изобразен на по-нисък стол без облегалка. Няколко хилядолетия по-рано траките издълбават каменните "тронове" на Перперек и Белинташ. С идването на османлиите на Балканския полуостров нещата обаче се променят. До началото на 20 век турците продължават да сядат "по турски", като дори и тронът на султана е пригоден за този начин на сядане. Също на тях дължим вероятните гръбначни изкривявания от седенето на ниските трикраки столчета и маси, а на старите снимки от миналия век вече можете да забележите, че от кавалерството на тракийския мъж няма и следа. Най-вероятно баба ви е застанала права до уважаемия си съпруг, който удобно, загладил мустак е седнал удобно на стол.
* Забравете за романтичните европейски замъци с топли камини, ако обсъждате периода преди 12 век. Дотогава европейските замъци мръзнат в студа и дори "виното и водата замръзват в чашите на кралската трапеза" според писмото на Шарлот-Елизабет Баварска от 1695 година, когато явно все още е твърде студено. Много векове преди това обаче българските замъци са топли поради две причини: 1 стаите са по-малки, с по-ниски тавани и доста по-уютни и 2 имат зидани сводести печки, които отопляват успешно дори помещения от 93 кв.м. Както казва Иван Петрински " Поради усложнената си конструкция, която не се открива никъде другаде, можем да смятаме зиданите сводести печки за българския принос в решаването на отоплителния проблем в Европа."

* Обществените бани през IV век на Балканите са били смесени - за мъже и за жени. Посещавайки Волжка България пък, пътешественикът Ибн Фадлан споделя как мъжете и жените се къпят заедно в реката, без от това да произхождат прелюбодеяния или пък притеснения.

* Сред посудата, използвана от българските царе в Царевец през XIV век е открит и съд от фин китайски порцелан. През Средновековието оригиналният китайски порцелан се слави с високата си цена, а в Сирия и Италия са произвеждали копия на скъпите китайски съдове.

* Дневната дажба вино през средновековието на човек е била 1,5л. Нищо чудно, че Крум изкоренява лозите!

* Отново за виното: през Античността то се е пиело разредено с вода. Затова гърците са се чудели на траките, които пиели виното си гъсто и неразредено. Подобно нещо е било смятано за разсипничество и кощунство.

* В България са намерени съдове от XIII-XIV век, за които се предполага, че са служели за дестилация на твърд алкохол.

* През Средновековието новородени трябвало да бъдат кръстени задължително до 8-мия ден след раждането.

* Ересите през Средновековието са повече от любопитни, особено през ранните векове. Симонианите, например, били за сексуалната свобода, евонианите били вегетарианци, а основателят на маркосейската ерес сипвал опиати във виното на жените и организирал шумни оргии. Адамитите танцували голи на пусти места, а ерестта на василитите отмряла много бързо, понеже привърженици й доброволно се кастрирали. На фона на целия този купон, богомилите изглеждат като ангели небесни, а единствения им грях явно е бил, че са се опълчили срещу алчността на църквата и срещу аристокрацията.

* Християните в Османската империя са плащали по-високи данъци от мюсулманите. Кампаниите за насилствено ислямизиране се предшествали от драстично увеличаване на поголовния данък. Сценаристите на американските кримки с доброто и с лошото ченге явно са взаимствали идеите си от Османската империя, която освен че събирала кръвен данък от християните, дарявала на всеки новопокръстен мюсулманин нови дрехи (ясно по коя мода), месечна издръжка и опрощение на големия данък. Ако мечът не помогнел, голата гърбина и няколкото гладни гърла вкъщи си казвали думата.

* Северните български градове често са били посещавани от прочути персийски и индийски лекари. Нищо чудно, като се има предвид идиотизма на тогавашната византийска медицина, която за мигрена има два основни цяра. Според византийски медицински трактат XI-XIV век мигрена се лекува ето така:


"Вземетее сок от пелин, сок от бръшлян, тор от коза, охлюв(заедно с раковината), изгорен до овъгляване,плод от лаврово дърво,див планински лук, тамян, евробий,но може да бъде и млечка,черно мастило за писане, размачкан шафран, рициновче, листа от ряпа, жълтък от яйце, сок от ружа - всичко в равно количество да се смеси с оцет, направи на хапче и използвай с оцет".

Горкият болен трябвало освен главоболието да си причини и гореописаното лечение! Разбира се, който нямал желание за подобен сорт медицина, винаги можем да да напише на лист хартия следното: "Бягай страхливо лекс клудевасар" и да привърже този лист хартия с връв към шията си.

* През 10 век арабският писател ал-Масуди твърди:


"Борджаните (българите) не познават нито динарите, нито дирхемите (арабски монети); всички техни сделки, както и брачните договори се извършват посредством волове и овце".

Този цитат ни казва главно две неща: 1. Бартерът си е бил на почит при българина дълго, след като светът е започнал да борави с пари и 2. Понеже бартерът продължава да е на почит у нас, сивата икономика тук скоро няма да изчезне, понеже тя не просто борави с укрити средства, но и не може да регистрира именно натуралната размяна. Как да попълниш в данъчната декларация, че срещу един изработен от теб стол са ти платили с една кокошка и един литър вино?!? :) reademo helpemo
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Последна промяна: 01 Ное 2014 22:40 от Fastext.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: mitko

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 02 Ное 2014 18:52 #24491

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
История на виното по света и в България

Историята на виното и винопроизводството е толкова стара, колкото е и самата цивилизация. Разказите изобилстват за това, как за първи път е открита тази възхитителна напитка. Един от тях разказва за митичен персийски цар наричан Jamsheed. В неговия двор, гроздето е било съхранявано в делви за консумация извън сезона. Една делва е била изхвърлена, защото сока бе загубил своята сладост и бил считан за отровен. А една от жените от царския харем е страдала от остро главоболие и се опитала да отнеме живота си с така наречената отрова. Тя заспала и след като се събудила, главоболието било изчезнало а тя се чувствала освежена. Разказала на всеки, какво бе сторила и за чудотворния лек, и веднага след това "голямо количество вино бе направено и Jamsheed и неговия двор пиха от новата напитка". И това е по-накратко. Някой, някъде в Мала Азия, вероятно в територията на съвременната Анадола или Грузия, са съхранявали грозде в големи съдове, гроздето се притискало от собственото си тегло. Полученият сок започвал да ферментира и така открили непозната напитка, която доставила удоволствие на несметен брой хора. Големите цивилизации на Древна Гърция и Рим са проследили назад във времето праисторията на виното, с подобни легенди за неговото откритие. Древен Египет ни е оставил до днес винени листи и стенна живопис; наистина те дори са записвали върху делвите реколтата, лозето и винопроизводителя. Вавилонците въвели закони, които да регулират функционирането на пазарите за вино.
Първата важна стъпка е било култивирането на лозата.
Археолозите са в състояние да кажат дали гроздовите семки намерени на мястото на древни селища са от диви или култивирани лози. Най-ранните гроздови семки от култивирана лоза били датирани от около 7000 години и са били открити в Кавказ в източния край на Черно море, там където сега е Анадолската част от Турция и Грузия, в район, подходящ за отглеждането на гроздето.
Важна роля в повсеместното разпространение на винопроизводството по света е изиграло това, че древните гърци, а по-късно римляните са възприели правенето на вино като важна част от живота си, докато в други части на света, където е имало основно диви лози, като Персия, Индия и Китай, виното не е оставило трайна следа.
В Елинския свят, Дионис е важна фигура, тъй както Бакхус за римляните. Дионис е казал, да пренесат лозата до Гърция от Мала Азия, и гърците пренесли вино през Адриатика. На свой ред, римляните разпространили лозарството цяла Европа, като например във Франция, Англия, Германия и на Иберийския полуостров. С разпространението на римската Империя, култа към Бакхус също се разпространявал. Римляните са се славили като най-добрите лозари в Южна Италия, които произвеждат вина като Caecuban, Massic и Falernum, които са били оценени високо в древността. Най-големият център на търговията с вино било пристанището на Древен Рим Помпей, където един търговец на виното е бил достатъчно богат, за да изгради цял амфитеатър.
Още по-значимо е използването на вино в Евхаристията като символ на Кръвта на Христос и на самия живот. Съществуват многобройни препратки към виното в цялата Библия. Ной е бил описан като първият пияница, а в рамките на Стария Завет, виното е символ на просперитет.
Христовото първо чудо е превръщането на водата във вино на сватбата в Кана. Лекарствената мощ на виното е била призната от Свети Петър, който увещава Тимотей: "да не пиеш повече вода, но употребявай малко вино за стомаха си". Виното е неразривно свързано с Християнството, а също представлява основна част от ритуала на юдаизма, но в контраст на това, то е забранено в мюсюлманската религия. Тъй като Християнството се разпространява из Западна Европа, възниква необходимостта от лозя, и точно тази необходимост гарантира, че винопроизводството ще продължава да съществува по време на тъмните векове след падането на Римската империя. Виното се е превърнало в основна част от средиземноморския начин на живот, но на север от Алпите, където са понесени многобройни атаки от орди на нашественици, след падането на Римската империя, бъдещето на римските лозя може би да е било под въпрос, ако не е била християнската църква и нейната нужда от вино за Евхаристията. В монашеските общности в цяла Европа поддържат лозята, а по време на тъмните векове, монасите са допринесли много за подобряване на виното. В средновековна Бургундия, монасите са били сред първите, които изследват почвата на Côte d'Or, избират на най-добрите изложения, където гроздето узрявало рано и т.н.
Монасите се нуждаели от вино, не само за Евхаристията, но също така и за техните гости, защото манастирите са били “три-звездните” хотели на Средновековието за заможни пътници. Виното е било и важна търговска стока. Като такава тя е била важна както за гърците и римляните, така и за средновековна Европа. Пристанище Бордо процъфтява в резултат на износа на вино за Англия, Шотландия и Северна Европа. Лесният речен транспорт е от решаващо значение, преди всичко, когато пътуване по суша е опасно и пътищата са често непроходими. Виното е транспортирано в бъчви, които са тежки и трудни за пренасяне, така че превоза по вода по протежение на бреговете на реките е от съществено значение. Така лозята около Бордо запазват своята привилегирована позиция, пред конкуренцията на останалите лозя. Славата на вината от долината на Рона процъфтява, както и тези на Мозелl и Рейн; Бургундия намира своя пазар в Париж, защото това е мястото, където речните системи позволяват транспорта. Търговията между Лондон и Бордо процъфтява; Едуард II поръчва еквивалентна на повече от един милион бутилки от Франция през 1308, за да отпразнува своята сватба с Изабела. Според Елизабет I, почти три века по-късно, англичаните консумират повече от 40 милиона бутилки вино на година, в допълнение към бира и сокове, в момент, когато населението е само 6,1 млн. В действителност, виното е необходимост, а не лукс, тъй като водоснабдяването, особено в големите градове, е било често затруднено, а виното е било известно с антисептичните си свойства, а това помага за облекчаване на последиците от замърсена вода.
В края на седемнадесети и началото на осемнадесети век, виното се явява не просто напитка, а индикация за повишаването на жизнения стандарт, особено за ценителите на естетиката. В Англия и Франция започва възхода на една социална група хора, които са готови да похарчат маса пари за елитни и отбрани вина от Бордо. С началото на употребата на стъклени бутилки се дава началото на производството на естествено пенливи шампански вина. Използването на корк запушалки е започнало около същото време. Дом Периньон развива техниката на асамблиране на виноматериали за шампански вина долу горе по същото време.
Шери (Херес) е известно от времето на Елизабет, когато откриват, че добавянето на винено бренди към трапезно вино увеличава стабилността на самото вино, за да издържи на дългото плаване от португалските и испански пристанища до пазарите в Северна Европа. Британските търговци са направили много за развитие на пазарите във Великобритания на вина като Марсала и Малага.
И точно когато бъдещето на виното изглеждало оптимистично се появява заплахата на филоксерата в средата на 19 век. Този малък паразит се развива в корените на лозата, като в крайна сметка ги унищожава. Тя се появява случайно от Северна Америка по време на развитието на корабоплаването с нарастналите темпове на стокообмен между Новия свят и Европа. По това време са въведени бързите парни кораби, които пресичат бързо Атлантика, така филоксерата успява да преживее пътуването и бързо намира благоприятни условия за развитие в Южна Франция, от където тръгва началото на края на европейския разцвет във винопроизводството. Много лозя са унищожени, а някои сортове-забравени и са останали неприсадени, дори когато вече е открита и въведена системата за използване на подложка от американски сортове лози. Филоксерата остава постоянна заплаха и до днес, в много малко места по света може да се развиват европейските сортове лози без подложда, такива региони са например Чили, Кипър и други.


Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: miro1113

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 03 Ное 2014 20:35 #24507

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Една интересна история на един журналист..... Къде сме ние ? reademo :huh: :dry:

Иманярите са много особено и непознато на нас, останалите българи, племе, въпреки че често се сблъскваме с тях в битието им на зъболекари, учители, художници и дори хора, които познаваме от телевизионния екран.

В живота те са едни, в търсенето на съкровища съвсем други. Със свои традиции, обичаи, начин на мислене.

Делят се на два диаметрално противоположни вида. Едните са романтици, другите безжалостни практици. Първите търсят съкровищата на Вълчан войвода и поп Мартин, но никога не ги намират, поне не се е чуло.

Вторите вадят от земята тракийски, гръцки и римски произведения на изкуството, монети и ги продават светкавично. От тях ги купуват т.нар. дилъри, които наистина правят сериозни пари... Те много често жестоко изнудват търсачите. За копачите остават огризките.

Едните наричат себе си иманяри и живеят с легендите, другите изкарват пари от земята, за да закърпят семейния бюджет. В буквалния смисъл. Те си купуват металотърсачи за много пари. Струват от 1000 до 20000 евро. Избиват ги с цената на зверско катерене, копане и блъскане, но успяват да заделят някой лев. За себе си казват скромно: "Аз съм търсач на антики". Към иманярите се отнасят с презрение.

Познавам двама души -дядо и внук, които са от двете категории. Знаем се отдавна, но въпреки това се стряскат, че съм журналист. Малкият на няколко пъти ме е водил със себе си на "експедиции". Да го убедя ми трябваше година, но не намерихме нищо особено. Само няколко монетки. Показва ми обаче на снимки някои невероятни находки - статуетки на императори, богове, а ми е давал да пипна различни монети: византийски сулиди, римски, та даже и римски зъболекарски инструменти.

Понякога се отбивам при тях, в селото им в Троянския балкан. Заклел съм се, че никога няма да кажа, да не говорим да напиша, имената им. Ще ги наричам бай Иван и внука му Драган. Заварваме дядото сам в къщичката му накрая на селото. Буха дърва и въглища в печката. Израдва ми се страшно, защото това е добър повод да сложи на печката едно канче, за да прави греяна ракия с мед. Възрастният човек е запалил внука си с приказките за несметни съкровища и сега е станал пишман, защото малкият се е забъркал с иманярската мафия, а тя не си играе. Под сурдинка разказва историята на свой познат, който е бил един от най-известните търсачи на антики у нас. Той се похвалва пред няколко души , че е намерил една от най-ценните антични монети в света. Сечена е от римския император Антоний Пий през II век след Христа. Това става по времето, когато обявил за съвладетел и цезар младия Марк Аврелий през 140 г. Монетата е с ликовете на двамата от двете си страни и струва: "Има, няма 400 000 щатски долара". Анто е от Видинско и седмица след това е намерен в Дунава заедно с колата си. Може и да е за нещо друго, но надали. "Беше наистина изключителен. Само оглеждаше местността и казваше: "Тук няма нищо. Отива другаде и моментално намира нещо", обяснява 30-годишният внук Драган, който междувременно се е прибрал и ни показва с гордост металотърсача си. Тръгваме по склоновете над селото, за да го видим как действа, но откриваме само една празна консервена кутия и се прибираме на топло. Металотърсачът е купен за 10 000 евро и е донесен от Европа. Сглобяват и у нас. "Правят ги уникални майстори", обяснява Драган. И разказва как миналата година негови "колеги" са извадили гърне с 360 златни жълтици от развалините на печалноизвестната древната римска крепост Рациария, до днешното село Арчар, Видинско. Там почти цялото население се изхранва от копане на антики. И вади много.

"Монетите, които са открили, са т.нар. сулиди, от византийската епоха. Набарали са ги случайно. Били са зазидани в една полуразрушена стена от времето на император Веспасиан.

"Първият металотърсач беше на бай Иван от Вършец, по служба. Работеше във ВиК и го бяха дали да търси тръби. Колко монета извади... Най-много у нас са излизали до Казанлък - 15 000 сребърни денария на император Траян Деций", казва внукът. "Злато рядко се намира по нашите земи. Единият от колегите, които намерили жълтиците в древната Рациария, скрива 4 в ботуша си, когато се качили в колата, за да си ходят. Не са ги преброили предварително, защото били много в гърнето, и номерът минал. После го хванали", разказва той.

Дядото също търси упорито. Смята себе си за баш иманяр, а внука за нещо като халтураджия. Историите за пещери, пълни с капани и злато, са безкрайни и вълшебни: Шашава работа е.

На коня у ауспуха се завираш за нема нищо, отсича внукът и излиза да запали една цигара навън. Дядото обаче разказва как е виждал карта от ярешка кожа, изографисана лично от легендарния Вълчан войвода.

Хайдутинът сам бил поставил знаци на нея за златните статуи и оръжия от погребението на последния римски император Валент и собствената му плячка от турците. Доскоро в Троян се пазило автентично писмото на поп Мартин до войводата. Друг един известен иманяр от този край - починалият Марин Чонов, държал и куп писма от негови съратници иманяри, касаещи митичната пещера Общата Мара в местността Станчов полугар над село Черни Осъм. Тази "дупка" е центърът на света на всеки уважаващ себе си иманяр. В нея съкровищата са безчетни. Според иманярските легенди от два века пещерата пази несметните богатства на Вълчан войвода и четата му. Разказва ни, че има и карта от 12 юни 1758 г. с подписите на Вълчан войвода и поп Мартин с описание на Общата Мара и съкровищата в нея. В него текстът започвал така: "Като тръгнеш от Троянския манастир "Света Богородица" нагоре срещу течението на р. Черни Осъм, на около четири часа път се намираха следните местности: високо над реката строгите каменливи върхове се казваха Трите вещици, отдолу под тях беше Станчов полугар, над него се намираше Папратливата поляна, а долу в ниското, Чаушов дол. Над него на куршум разстояние към заник слънце, високо на канарата имаше четвъртит дялан камък, който качихме на върха 250 души. Под този камък на малка полянка нарочно засадихме люляк, а под него през една канара беше изсечена пътека, която водеше към дълбока пещера, използвана още от латините. В тази пещера натъпкахме част от имането и я зазидахме с 12 аршина хоросанов дувар, натрупахме отгоре камъни и накрая пресякохме пътеката..."

Този Индиана Джоунс наистина е голям нещастник.

Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: Радо ВТ, mitko, miro1113

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 10 Ное 2014 21:12 #24574

  • elmu007
  • elmu007's Avatar
  • Офлайн
  • Блокиран
  • Мнения: 900
  • Получени благодарности 930
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 10 Ное 2014 22:23 #24576

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Психично разстройство

Психичното разстройство (или психично заболяване) е състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото за нормално, и е свързано със субективно страдание и непълноценност. Обхватът на приеманото за психично разстройство и отношението към него варира в широки граници при различните култури и във времето, като и днес има различия в дефинициите, оценяването и класификацията на психичните разстройства. Над една трета от хората в повечето страни покриват критериите за психично разстройство в определен момент от живота си.

Причините за психичните разстройства често се обясняват чрез диатеза-стрес модела или чрез биопсихосоциалния модел. В биологическата психиатрия психичните заболявания се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит.

Лечението на психичните разстройства най-често се извършва в психиатрични болници, а диагностицирането - от психиатри или клинични психолози въз основа на различни методи, често базирани на наблюдения и задаване на въпроси. Психотерапията и психиатричните лекарства са двата основни метода за третиране на психичните заболявания. В някои случаи, обикновено определени в законодателството, е възможно и принудително задържане и лечение на пациентите.
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 10 Ное 2014 23:22 #24577

  • elmu007
  • elmu007's Avatar
  • Офлайн
  • Блокиран
  • Мнения: 900
  • Получени благодарности 930
fastext писа:
Психично разстройство

Психичното разстройство (или психично заболяване) е състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото за нормално, и е свързано със субективно страдание и непълноценност. Обхватът на приеманото за психично разстройство и отношението към него варира в широки граници при различните култури и във времето, като и днес има различия в дефинициите, оценяването и класификацията на психичните разстройства. Над една трета от хората в повечето страни покриват критериите за психично разстройство в определен момент от живота си.

Причините за психичните разстройства често се обясняват чрез диатеза-стрес модела или чрез биопсихосоциалния модел. В биологическата психиатрия психичните заболявания се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит.

Лечението на психичните разстройства най-често се извършва в психиатрични болници, а диагностицирането - от психиатри или клинични психолози въз основа на различни методи, често базирани на наблюдения и задаване на въпроси. Психотерапията и психиатричните лекарства са двата основни метода за третиране на психичните заболявания. В някои случаи, обикновено определени в законодателството, е възможно и принудително задържане и лечение на пациентите.


Това пък в каква връзка си го копирал ? Ти даже незнаеш повечето термини какво означават . :laugh:
Поредна неадекватна реакция . :laugh:
Съдържанието на линка
www.bulgaria.utre.bg/2013/12/15/198694-m...eten_na_nashite_zemi
е нелепо и е точно да си изгубиш времето , точно по темата е . secretemo Какъв е проблема ? helpemo
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 11 Ное 2014 16:12 #24589

  • miro1113
  • miro1113's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Просто човек
  • Мнения: 2044
  • Получени благодарности 3864
fastext , е прав . Точно такива като нас , а и всички хора по света , практикуващи някакъв вид хоби се определят като хора , с психично отклонение . Това е според съвременната наука .
Ако човек изпусне $100 банкнота и злато за $10 , то за златото ще се наведе , с такъв хъс сякаш парите никога не са съществували !
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: Fastext

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 11 Ное 2014 18:48 #24592

  • kaveiros
  • kaveiros's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Лош и дебел
  • Мнения: 14186
  • Получени благодарности 12817
miro1113 писа:
fastext , е прав . Точно такива като нас , а и всички хора по света , практикуващи някакъв вид хоби се определят като хора , с психично отклонение . Това е според съвременната наука .
:laugh: :laugh: :laugh:
Може и така да се каже, но по добре зависимост от хоби, отколкото от нещо друго
Хобито, е дейност, която предизвиква емоции у практикуващите го. Както е известно емоциите, се дължат на отделянето на вещества в организма, които имат действие подобно на наркотици. Неслучайно, на хора със зависимости и психози, се препоръчва, да си намерят хоби, като заместител...
Реално погледнато, сме си наркомани, само че сме от добрите :)
Последна промяна: 11 Ное 2014 18:51 от kaveiros.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: Fastext, miro1113

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 12 Ное 2014 10:53 #24596

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ОГНЕСТРЕЛНОТО ОРЪЖИЕ

Официалната дата за възникване на огнестрелното оръжие, поне за европейските народи се счита 14 век. Тогава развитието на техниката е позволило използуването на барута като метателно средство. Първата рецепта за производство на барут е документирана от Роджър Бейкън през 1294 г.

Използуването на енергията на барута за изстрелване на снаряди (твърди тела) ознаменувало началото на нова ера във военното дело. Отначало се появили "артилерийски системи", а скоро след тяхното появяване и ръчното огнестрелно оръжие.

През 1275 г. в Гренада (Испания), арабите използували т.нар. мортири (огнени делви). Те представлявали зарити в земята дървени или глинени делви, заредени с барут и покрити с камъни. При възпламеняването на барута, камъните излитали на няколко десетки метра пред "огневата позиция". От 1326 г. е първото изображение на огнестрелно оръжие. На това изображение снарядът бил със стреловидна форма и в задната си част имал оперение за стабилизиране на полета. Първите образци огнестрелно оръжие били извънредно несъвъшенни. Те представлявали сравнително къси железни или бронзови тръби, изковани от отделни парчета или цяло такова метал. Единият край на тръбата бил затворен и понякога завършвал с лост, изцяло металически или преминаващ назад в дървен. Тръбите - цеви без тези лостове се закрепвали към ложи, представляващи грубо обработени дървени накладки. Зареждането и стрелбата се осъществявали по най- примитивен начин. В канала на цевта се поставял заряд от барут, а след това се вкарвал и снаряда - железен или оловен куршум. Оръжието се вземало от стрелеца в ръце (стискало се под мишница или се опирало в рамо или гърди; често за упор служила земята или друга здрава основа) и се насочвал в целта. След това се възпламенявал заряда с огън (обикновен тлеещ фитил или нажежен прът) през неголямо отверстие в стената на цевта. Възпламеняването на заряда по-често се извършвало не от стрелеца, а от негов помощник.

Ръчното огнестрелно оръжие по принцип не се отличавало от артилерийските оръдия и по същество, представлявало същите тези оръдия с намалени размери, за да се хваща с ръце. От тук произлиза и името му преминало в нашия език от руския - "о-ръжие". В Западна Европа тези ранни видове огнестрелни оръжия се наричали ръчни оръдия, ръчни бомбарди и петронели.

В първата половина на 15 в. се появили първите усъвършенствувания. Цевите станали по- дълги, прикладите огънати, а огневите отверстия се разполагали не на линията на меренето, а отстрани (около тези отверстия се изработвали полициили поставки, на които се поставяло огнивото). Появили се първите мерни прибори. Тези оръжия се наричали кулеврини.

На първо време преобладавало ръчното огнестрелно оръжие от крепостен тип, т.е. използуване за отбрана на крепости, което се опирало на някаква здрава опора по време на стрелбата.

Ефективността на стрелбата на първите образци индустриално оръжие била твърде ниска, а работата с него много сложна. Зареждането продължавало няколко минути. Барутът често се възпламенявал и разцепвал оръжията. Голямо неудобство било възпламеняването с помощта на фитил. То отвличало вниманието на стрелеца при премерването. Едва във втората половина на 15 в. започнали да закрепват фитила на края на лост, шарнирно закрепен за оръжието. При натискане на единия край на този лост, другия край с прикрепения с него фитил докосвал барута и го възпламенявал. Това оръжие се наричало аркебуз. В края на 15 в. се появяват пружинните фитилни възпламенителни механизми. В тези механизми лоста с фитила (петлето) се приближавал към барута с помощта на предварително свита пружина. Освобождаването на взведеното петле се извършвало при натискане на копче.

В продължение на дълго време ръчното огнестрелно оръжие не е могло да се конкурира с другите метателни оръжия. По тегло, точност и скорострелност то силно отстъпвало на лъковете и арбалетите. Едва в началото на 15 в. мускетите превишили пробивната сила на арбалетите и лъковете, за сметка на увеличаване на масата на куршума до 50 - 60 гр. Това се постигало благодарение на увеличение на калибъра и дължината на цевта. Увеличената пробивна сила на куршумите било обаче единственото преимущество на мускета пред останалите метателни оръжия. Например за 1 мин. въоръжения с лък стрелец изстрелвал до 12 стрели, а на мускетара му били необходими няколко минути за презареждане.

Появяването на огнестрелното оръжие обаче, изменило тактиката на боя. Пред дулото на мускета, рицаря се оказвал безсилен. Освен това оръжието развило техниката и инженерното дело. През 16 в. мускетарите съставлявали половината от пехотата.

В началото на 16 в. бил изобретен искровия запалителен механизъм. Най- голямо разпространение по това време получил т.нар. нюрнбергски колесен запалителен механизъм. За да се задействува той, трябвало да се навие пружината. След натискане на спусъка, колелцето започвало бързо да се върти. Към набраздения край на колелцето, с началото на въртенето се допирало петлето с притиснат в него пирит. До натискането на спусъка петлето се притискало към капачето на полицата за барут от двупера пружина. В началото на 16 в., почти едновременно с появяването на колесните възпламенителни механизми, от Ориента в Европа дошло ново усъвършенствуване на способа за възпламеняване на заряда. То било ударния кремъчен възпламенителен механизъм. В него възпламеняващия огън се предизвиквал от удара на кремъка по стоманена пластинка - огниво. Кремъка бил закрепен, както в миниатюрно менгеме, от особенна стиска на петлето. По този начин скорострелността нарастнала (интервала между два изстрела бил съкратен до 1 мин.).

Ръчното огнестрелно оръжие се разспространило още повече. Появило се нов вид огнестрелно оръжие - пистолета, предназначен за кавалерията

Производството на оръжие от цеховете и отделни работилници се преместило в манифактурите. Това било предизвикано от необходимостта за масово производство на оръжието за тогавашните армии.

С увеличение на скорострелността се изменял и бойния ред на пехотата. Дълбочината на бойния строй се съкратил от 10-12 до 2 редици. Точността на оръжието обаче била много ниска. На 100 крачки много рядко се улучвал отделен човек.

Съществуващите по това време оръжия с нарезни цеви имали достатъчно висока точност и далекобойност - до 1000 крачки. Но тези преимущества отивали на вятъра, поради ниската скорострелност на оръжието, зареждано от към дулната част.

За повишаване на скорострелността още в епохата на фитилното и кремъчното оръжие се появили дву- и многоцевните системи, а също едноцевни, но много зарядни с различни приспособления за последователно възпламеняване на зарядите, поставени в канала на цевта, един след друг. Появили се също заднозареждащите се и барабанни системи. Тези изобратения, обаче не получили никакво разпространение по това време. Гладкоцевните кремъчни оръжия задълго и твърдо се утвърдили на въоръжение в различни страни. Почти без изменения те просъществували повече от 250 години. За периода на кремъчното възпламеняване било характерно много голямо разнообразие на типовете оръжия за всеки род войска - пехотни, егерски, драгунски, хусарски и други.

По отношение на калибрите разнообразието било още по-голямо. В един полк съществували до 40 различни калибъра. Всеки войник сам отливал куршумите си. Освен разнообразието на калибрите оръжието от това време се отличавало с голямо разнообразие всички негови детайли. За взаимозаменяемост не могло да става и дума. Едва в края на първата половина на 19 в., когато развитието на техниката позволило да се осъществят на практика някои принципни новости, се открили широки възможности за по-нататъшно развитие на стрелковото оръжие.

Първата от тези новости било използуването на капсули с ударен състав. Ударните капсулни запалителни механизми имали ред преимущества пред кремъчните и бързо завоювали всеобщо признание.

Друго важно изобретение било свободното дотикване на куршума при зареждането на нарезното оръжие. Само с появяването на това изобретение се оказало възможно широкото използуване на нарезите в огнестрелното оръжие.

Появили се двунарезните системи, зареждани с кръгли куршуми с пояс или с продълговати, имащи на страните си издатъци. Тези пояси или издатъци влизали в нарезите и осигурявали както свободното дотикване на куршума при зареждане, така и въртенето му по нарезите при изстрел. Даже кръглия куршум, като получи бързо въртене при преминаване по нарезите, придобивал по- добра точност и далекобойност в сравнение с куршум със същия калибър, изстрелян от гладкостволно оръжие. Продълговатия куршум притежавал по- добри балистически качества, тъй като той, имайки по- голямо напречно натоварване и по- обтекаема форма, не губела толкова бързо скорост в полет, както кръглата. С приемането на продълговатия куршум се оказало възможно, без да се намалява теглото на куршума (без да се намалява поразяващото му действие), да се намали калибъра. Намаляването на калибъра позволило намаляването на теглото на оръжието, а също да се увеличи количеството на носените от стрелците заряди барут и куршуми. Свободно дотикващия се куршум с помощта на шомпола се набива в нарезите. Той се разширявал и под действие на барутните газове. С повишаване на далекобойността на оръжията се появили и подвижните мерници, позволяващи да се води прицелен огън на различни разстояния.

Следващото усъвършенствуване на оръжието било появяването на заднозареждащите се системи в началото на втората половина на 19в. Зареждането от задната част на оръжието, премахнало необходимостта да се обръща оръжието за зареждане след всеки изстрел. Освен това зареждането отзад позволявало да се използуват куршуми, идеално прилягащи към нарезите без разширяващи приспособления. Накрая този вид зареждане открил пътя към създаване на унитарни патрони и по- нататъшно усъвършенствуване на механизмите на оръжието.В този вид оръжия се откривал достъп в канала на цевта от задната й част. В зарядната камера се вкарвали куршума и барутния заряд (често съединени с хартиен пакет в една цел). След това цевта се заключвала. Петлето се взвеждало и на възпламенителното стебло се надявал капсул. Оръжието било готово за изстрел.

Много неприятности имало при стрелбата с тези оръжия поради проникването на барутни газове от зарядната част на цевта. Това се отстранило едва след въвеждането на унитарните патрони. Тези патрони били използувани за първи път в т.нар. иглени пушки. Игленити ударни механизми били заимствани от немския конструктор Драйзе от швейцареца Поли в 1827 г. С помощта на хартиена гилза в унитарния патрон били събрани всички необходими елементи - барутния заряд, куршума и капсула. Ударника с помощта на игла разбивал капсула който възпламенявал барутния заряд. Започнал да се използува надлъжно плъзгащ се затвор. По този начин скорострелността се увеличила. Обаче хартиената гилза не осигурявала херметичност на патрона и обтюрация. През 1861 г французина Поте изобретил унитарен патрон с централно възпламеняване. По- късно англичанина Боксер заменил хартиената гилза с метална. През 1850 г. австриеца Венцел конструирал затвор който се помествал в цевна кутия. За отключване на затвора е било необходимо да се обърне той с помощта на ръкохватка около хоризонталната напречна ос. Отметнатия нагоре и напред затвор отварял зарядната част на цевта. Ако в патронника е имало гилза, то при отварянето на затвора тя се изхвърляла. След вкарването на патрон затвора се заключвал. Удара на петлето се предавал на капсула на патрона с помощта на жило, преминаващо през затвора.

По късно били разработени и други затвори. Опитите за повишаване на скорострелността на пушките се предпримат през време на цялата история на тяхното развитие. Наред с еднозарядните пушки, в различни страни се работи за създаване на магазинно оръжие. Заимствувайки от револверите барабана се създавали и барабанни пушки, но те страдали от недостатъка, че било необходимо много време за презареждане на барабана. По късно започанали да се използуват постоянни магазини. Патроните в тях се намирали под въздействието на пружина, която ги подвеждала към прозорец в цевната кутия. След това се появили подцевни, срединни, прикладни, барабанни или кутиеобразни.

Следващия етап от повишаване на скорострелността на огнестрелното оръжие било появяването на картечниците в края на 19 в. и автоматичните пушки. През 1863 г е патентована първата автоматична пушка в Америка. След това се появяват системите на Плеснер, Уинчестър, Крънка, Максим, Манлихер, Фeодоров и други. Но поради ниската надеждност на автоматичните пушки по това време те почти не се приемат на въоръжение. За неприемането им оказва влияние и широкото въвеждане на картечните пистолети след края на Първата световна война. Те прекрасно решили въпроса за скорострелността на оръжието, но за сметка на далекобойността. Ето защо оръжейните конструктори пристъпили към изработване на ново оръжие - автомата или щурмовата пушка, за да съчетаят далекобойността на пушката със скорострелността на картечниците и простотата на устройството и технологичността на картечните пистолети. Тако по време и особенно след Втората световна война се раждат много системи автомати - MP (МП) в Германия, "Калашников" в Съветския съюз, "Стонер" в САЩ и др. Те до голяма степен решават проблемите на оръжието на този етап. По нататък развитието на ръчното огнестрелно оръжие явно ще се базира на качествено нови открития и изобретения в тази област. Като такива се очертават използуването на безгилзови патрони, реактивни куршуми други системи за възпламеняване на патроните и др.
docs.google.com/fileview?id=0B1cxpwPr-ET...MwZTYwNzM0MjY2&hl=en
docs.google.com/fileview?id=0BzUJzitrlzy...E1ZDRjZjhiNzQ1&hl=en
docs.google.com/fileview?id=0B1cxpwPr-ET...ZkYmJiNDU0MWYy&hl=en
docs.google.com/fileview?id=0B1cxpwPr-ET...E5ZDcyN2JhMzgw&hl=en
docs.google.com/fileview?id=0B1cxpwPr-ET...RhM2QyNzY3Zjk2&hl=en
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Последна промяна: 12 Ное 2014 11:02 от Fastext.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 12 Ное 2014 19:48 #24602

  • elmu007
  • elmu007's Avatar
  • Офлайн
  • Блокиран
  • Мнения: 900
  • Получени благодарности 930
Да попитам.
Темата е -
Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...?
. Постват се някакви утвърдени факти и да се чуди човек , кое е истина и кое е измислица според заглавието на темата .
Извинявам се за спама .
Последна промяна: 12 Ное 2014 19:50 от elmu007.
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 12 Ное 2014 20:20 #24603

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
elmu007 писа:
Да попитам.
Темата е -
Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...?
. Постват се някакви утвърдени факти и да се чуди човек , кое е истина и кое е измислица според заглавието на темата .
Извинявам се за спама .
Едва ли тези които са писали статията знаят точно кога къде и как,мисля че има доста понагласени факти,и не са толкова утвърдени факти.
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 31 Дек 2014 19:35 #25491

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Защо празнуваме Коледа?

Коледа е празникът на Рождество Христово. Не е известно с точност кога преди 2000 години се е родил Исус. За първи път в негова чест 25. декември е бил отбелязан през 354 година в Рим. Но като ден на зимното слънцестоене датата се отбелязвала от езическите вярвания като празник на "непобедимия бог на Слънцето". Възможно е християните съзнателно да са противопоставили на тази дата празника на Рождество Христово. При това със смяната на зимното слънцестоене символично се обяснява ролята на Исус като избавителят, светлината за света.

Дотолкова Коледа означава свята, свещена нощ. Чрез личността на Исус, синът Божий, според християнската религия, Бог се е превъплътил в човешки образ. Исус се възприема като истински Бог и истински човек в един човек. Синът Божий Исус се появи в историята на човечеството, за да съпреживее техните радости и страдания и да подари отново на всички надежда. Затова Коледа е и празник на любовта и мира.

Според сведения на евангелиста Лука пастирите първи са научили новината за раждането на Исус. Един ангел им известил: "Не се плашете, защото ще ви съобщя голяма радост, която ще получи целият народ. Днес в града Давидов ви се роди спасител. Той е Месията, Господ-Бог. Това трябва да ви служи като знак: В една ясла ще намерите дете, повито в пелени."

Всичко това се е случило във Витлеем и околността. В отдалечения на около 10 километра от Йерусалим град днес, точно на мястото, където се е родил Исус, има църква, издигната в чест на великото събитие.
Защо се украсява коледното дърво?

В края на 16 век в Елзас е било прието за Коледното тържество в гостната да се поставя дърво. окичвано с ябълки и сладостни. За първи път върху коледните дървета се палят свещи чак през 1730 година. А едва през 19. век, с развитието на железопътния транспорт коледното дърво става известно в цяла Германия. За разлика от евангелистките енории, католическата църква се противопоставила в началото на идеята за коледното дърво. В коледните ясли тя виждала красноречив символ на коледната история. Междувременно днес в Германия няма повече католическа църква, в която да не е поставено най-малко едно коледно дърво..
Смисъла на коледните ясли

Навсякъде по света, където християните празнуват Рождество Христово, се срещат коледните ясли. Под формата на фигури те изобразяват раждането на Исус във Витлеем. Според предположенията на историците началото на традицията била поставена в Рим, където и до днес са запазени реликви от яслите, пред които по-рано папите отслужвали нощните коледни литургии. В противовес на отколешните предположения св. Франциск от Асизи в никакъв случай не бива да се счита за инициатор на коледните ясли. Литургията му през 1223 год. в Грецио се провежда в истински обор с волове и магарета и пълна със слама ясла. но без светото семейство

Особена популярност яслите добиват по време на барока. Йезуитите искали отново да онагледят вярата след реформацията. Затова основателят на ордена Игнатиус фон Лойола призовавал: "Вярващият трябва да си представи, как кънтяха доспехите на Голиат. когато великанът беше повален от камъка на Давид." Основавайки се на това схващане йезуитите построили монументални ясли. Скоро искрата пламнала в градовете, и накрая всяка общност искала собствена ясла.

В началото на 19 век в разгара на секуларизацията на някои места се стигнало до забрана на яслите. Това обаче само довело до засиленото навлизане на яслите в градските и селските къщи.

Разнообразието на коледните ясли е почти безгранично. Всеки майстор на ясли представя историята така, сякаш Витлеем се намира пред пътната му врата. Пастирите в баварските ясли носят обичайните носии. В Япония вместо царете самураите поднасят подаръците. При ескимосите младенецът лежи в шейна, а в Африка той е черен. Колумбийците го предпочитат шарен. Дървените фигурки блестят в приказни цветове. Но и в Европа може да се открие истинско разнообразие от ясли. Андалузийците плетат ясли от трева, използвайки върбови клонки. За фигурите се връзва на възел коноп. При яслите от Непал обора и околните селски дворове са развалини. Резбарите на яслите от френската провинция употребяват корите на дървото. На остров Корсика в яслата поставят морски водорасли. От Тюрингия произхожда яслата в стъкленица.


и още........................................................................www.bgblagovestie.com/download/koleda.pdf
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: Nesho

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 26 Ян 2015 20:13 #26545

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Вещества,по скъпи от златото.

Знаете ли, че златото е едва на 16-то място, а платината на 14-то място в класацията на най-скъпите вещества в света. Някои от тези субстанции може би чувате за първи път. Рrofit.bg изброява най-скъпите вещества в света:


19. Бели трюфели Цена: 5 долара за грам или 2 000 долара за паунд (453 грама) Тези луксозни гъби се ползват в готварството. Често се настъргват над паста, пържола, яйца и ориз. Могат, разбира се, да се комбинират с всичко.

18. Шафран Цена: 11.13 долара за грам или 5 040 долара за паунд (453 грама) Това е цвете, което се ползва като лекарство за депресия, менструационни болки и др.

17. Ирански хайвер от белуга Цена: 35 долара за грам. Яде се студен като луксозно предястие.

16. Злато Цена: 39.81 долара за грам Най-популярния ценен метал. Използва се най-често за бижута.

15. Родий Цена: 45 долара за грам Най-често се използва в автомобилната индустрия, за намаляване на вредните емисии от колите.

14. Платина Цена: 48 долара за грам Ползва се като катализатор в научни експерименти, за направа на бижута и в лекарства.

13. Рог на носорог Цена: 55 долара за грам Според виетнамците лекува рак. Използва се и като лек за настинки и други болести.

12. Crème de la Mer Цена: 70 долара за грам Счита се, че предпазва от стареене.

11. Хероин Цена: този с високо качество може да струва 110 долара за грам

10. Метамфетамини Цена: 120 долара за грам Наркотикът води до еуфория и е популярен сред тинейджърите.

9. Кокаин Цена: до 600 долара за грам

8. LSD Цена: формата на кристали струва около 3 000 долара за грам Предизвиква халюцинации, популярен наркотик.

7. Плутоний Цена: около 4 000 долара за грам Ползва се военни цели или за направата на атомни реактори.

6. Тафеит Цена: между 2 500 и 20 000 долара за грам Скъпоценният камък е по-рядко срещан от диамантите. Обработва се малко по-трудно.

5. Тритий Цена: 30 000 долара за грам Тритият се ползва в самосветещите надписи като „изход“ в кина и други обществени сгради. В САЩ има над два милиона знаци EXIT с тритий.

4. Диаманти Цена: безцветен 1-каратов камък струва над 65 000 долара за грам Ползват се в бижутерийната индустрия.

3. Паинит Цена: 300 000 долара за грам Счита се за най-редкият скъпоценен камък. Използва се като лечебен камък или украшение.

2. Калифорний 252 Цена: 27 млн. долара Изотопът на калифорния се използва в уреди, които търсят слоеве на петрол и вода в петролните кладенци.

1. Антиматерия Цена: 100 трилиона долара за грам Антиматерията е материя, съставена от античастици. Теоретично тя може да се използва за гориво за космически кораби в бъдеще.
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: kaveiros, mitko

Любопитно от Историята на Света.Истина или Измислица...? 30 Ян 2015 22:12 #26863

  • Fastext
  • Fastext's Avatar
  • Офлайн
  • - Член на БНФМ -
  • Мнения: 1017
  • Получени благодарности 1260
Любопитни факти за личности от историята


Клеопатра се е омъжила за родния си брат Птоломей.

Монголския владетел Тимур (1336 - 1405), играл на поло с черепите на убитите от него хора. Той увековечил своите победи като построил деветметрова пирамида от главите на своите жертви.
В идеалната държава на Платон са изброени много творчески професии. Има една, която не е била спомената - тази на поета.
ПОбърканият римски император Калигула един път решил да обяви война на... богът на моретата - Посейдон. Заповядал на войниците си да забият копията си във водата.
Римския император Нерон се оженил за мъж - един свой роб на име Скорус.
Абдул Касим Исмаил - великия везир на Персия (10-ти век) навсякъде ходел със своята библиотека. Ако тръгвал на път библиотеката го следвала. 117 хиляди книжни тома се превозвали от камили. при това книгите (т.е. камилите) били подредени по азбучен ред.
Римския император Юлий Цезар винаги носел венец на главата си за да скрие прогресиращата си плешивост.

Ханибал умрял през 183 година пр.н.е. в изблик на ярост при новината, че римляни са дошли да го убият.
Националното знаме на Италия е било разработено от Наполеон Бонапард.
Основателят на теорията на комунизма Карл Маркс никога не е бил в Русия. Маркс е роден в Германия. Живял във Франция и Англия, където написал знамениятия "Комунистически манифест".
През 1938 година вестник "Таймс" избрал Адолф Хитлер за личност на годината.
Знамениятия френски император Наполеон Бонапард не е французин. Родното му място е Корсика, а родителите му са италианци. Също така страдал от айлурофобия - страх от котки.
Писателят Чарлз Дикенс винаги спял с главата на север.
Артър Конан Дойл, автор на поредицата за Шерлок Холмс бил по професия офтамолог.
Знаменитият риски композитор Александър Бородин бил и уважаван професор по химия в Петербург.
Моцард започнал да композира на 3-годишна възраст.
Когато написал своята знамените Девете Симфония, Бетховен бил абсолютно глух.
Добре известният като художник, скулптор, архитект и инженер - Леонардо Да Винчи пръв свързал броя на кръговете на дънера на дървото с неговата възраст. Освен това забелязал, че разтоянието между кръговете показва колко е била дъждовна годината.
Винсент Ван Гог продал приживе само едно своя произведение - картината Red Vineyard at Arles.
Галилео Галилей пръв използвал махалото за отмерване на времето.
Томас Едисон имал колекция от 5000 екземпляра птици.
Когато знаменитият немски физик Алберт Айнщайн умрял, неговите последни думи си отишли с него. Медицинската сестра, която била до него в предсмъртния му час не знаела немски език.
Александър Бел - изобретателят на телефона никога не се е обадил на своята жена или на майка си - те били глухи.
Мария Кюри, която два пъти получав Нобелова награда не е била член на Френската Академия само защото била жена.
Айнщайн не можел да говори до 3-годишна възраст, но на 12 години вече разбирал Евклидовата геометрия.
През 11 век Бенедик IX станал папа на Рим на 11 годишна възраст.
Йоан е единствения от 12-те апостоли, който е умрял от естествена смърт.
Свети Патрик - покровителят на Ирландия не е ирландец.
Цар Соломон имал над 700 жени и още няколко хиляди любовници.
Й. С. Бах имал единайсет деца.
П. И. Чайковски е бил женен само за единайсет седмици.
Композиторът Р. Вагнер през живота си е бил "съпровождан" от числото 13. Той е роден през 1813 година. Сумата от цифрите на тази година е 13. Вагнер е написал 13 опери. На 13 септември 1837г. е станал диригент на операта в Рига. На 13 години е бил в изгнание. На 13 септември 1882г. се отправил за Венеция, където починал на 13 февруари 1883г.
Някой мърши трябва просто да се смажат! Някой истини трябва просто да се кажат,аз не съм добър, не съм велик, не съм безгрешен,но не съм боклук и неща да бъда...
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: kaveiros, mitko
Модератори: Slavitoooo, Ilia, djendaka, skita6t, yaponetsa, FLORE, hektor, dertlibey, admin

Контакти

Илия Илиев

Председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Ловеч 5500

Ул. Цар Освободител 33, ет. 2, ап. 3

Тел. 0898584502

Електронна поща: info@metaldetecting.bg

Иван Джендов

Заместник-председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Тел. 0887933802

Георги Георгиев

Адвокат

Тел. 0887721898