Металдетектинг във Великобритания - печелят всички - и държавата, и откривателите, и науката. Металдетектингът в България - всички са губещи, нооо....с малки изключения.
Във Великобритания ако намереният предмет е археологически обект, но няма качества да се определи като съкровище, се връща обратно на откривателя му и съответния владелец на земята, на която е намерен. Предметът официално и с документ става тяхна собственост. Преди това обаче, този археологически обект ще бъде записан в публична база данни с всички атрибути относно намирането му, както и ще бъде отбелязан в археологическата карта на Великобритания, за да бъде на разположение по всяко време за едно бъдещо научно изследване.
Това е базата данни с всички доброволно докладвани монети и предмети от металдетектористи.
finds.org.uk/database/
finds.org.uk/database/artefacts/record/id/628790
Конкретната монета е златна и въпреки това е върната на откривателя. Причината е, че музеите имат в огромни количества, а и главната цел е да извлекат научната информация от находката. Също така единично намерени монети много рядко придобиват статут на съкровище - трябва да са изключително уникални и редки.
А това си е наистина съкровище -
finds.org.uk/database/artefacts/record/id/548376
Находката е намерена от търсач с металдетектор, оценена е от независимата комисия за оценка на съкровищата, на откривателя е заплатена 100 % от пазарната стойност и сега се намира в британски музей. Такъв е закона - поощрява да покажеш намереното и не търсиш канали и пазари в чужбина.
Английския модел е най-успешния модел в света, не само защото търсачите сами желаят да декларират доброволно своите находки, а и защото има най-добра икономическа обоснованост. Печели държавата, печели и откривателя.
В България - държавата губи, откривателя губи, печелят няколко милиционери, прокурори, вещи лица - археолози и няколко едри търговци на антики, които имат прокурорски и милиционерски чадър.