Абе, много добре не се справих, щото нали видя, носех един кубик дърва в багажника, запалихме огъня, а се оказа, че няма кой да го варди.

В гората пекахме кюфтаците на електрическа скара.

Помощника ми удари две три бързи питиета и даже не видях кога си е тръгнал.

И с полигона се изложих, щото мойте местните бабаити дойдоха съвсем на гости. Ако не се вземат малко в ръце, другия път хич няма да ги поканя. Ако не ги е срам, ша извикам Краската и Ванката да ми помогнат с полигона, те няма да ми откажат. То, май там трябва да направим един постоянен полигон, ша мисля как.
Май колата трабва да сменя, че другия път да не си прекарам сбирката по пътищата, докато вие се черпите - тая сутрин се прибирах с ескорт, да не остана някъде...

А и супата сутринта закъсня с един час....изобщо....импровизацията беше пълна.
Важното е, че имаше настроение, другия път - да сме живи и здрави - повече.

Сутринта, докато се изпращахме няколко часа, се поразбрахме да има повторение скоро.