Ка ме подсетихте за баници, та се сетих.. Баба ми бог, да я прости, правеше Раковишка баница. Вид къпана, къдрава баница, страшна вкусотия... Често и помагах, та знам как се прави

Прави се тесто от пшеничено брашно и се разделя на топки.
От топките се точат кори, като за разточване, се ползва царевично брашно, по-точно грис - малко по-едро смляно, но не и много едро, едно цък, повече от брашното...
Всека кора се поръсва със сирене, по-твърдо (не трябва да се разтапя, оригиналната рецепта е със старо биволско сирене, седи като тебешир и не се топи, ма може и истинско старо краве, козе или смес, щото истинското овче се топи) и кората се оформя, като се събира/нагъва, вместо да се увива.. получава се една намачкана, нагъната, къдрава кора.
Корите се редят/увиват в кръгла тава по-рехаво, да не са притиснати силно една към друга, че става суха баницата! Това е много важно, за да е вкусна!
После корите в тавата се запичат, без да се похлупват, докато почервенеят.
Отделно се слага пакет масло, което се препържва, до червено, с малко солчица.. Като се препържи маслото, се залива с литър вода.
С горната смес масло/вода се залива баницата, която се захлупва с една по-голяма тава и се пече докато изври водата. Като е готова, не трябва да има вода, защото става глетъва, но не трябва и да е суха, щото суха не е вкусна.
Става някаква фантазия, най-вкусната баница която съм ял!!! Ще зема, да направя събота или неделя...
...И задължително с айран, щото мътеница вече нема!!!