ТЕМА: Търсачи на Истината 3

"Българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”
пише Академик Николай Державин, Директор на славянския институт на Академията на науките на Русия (1946)
До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции. Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т.е. българите са започнали да се формират като народ още преди формирането на индоевропейците (преди 9800 години). Концепциите на академик Державин са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет, когато Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките.
История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат, С., с. 203-7; Марр Н. (1925) Избранные работы, т. V, стр. 323-372.
До 15-ти век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си "славяни". До средновековието като славянски език е дефиниран езика на българите, а не езика на руси, поляци, словаци, словени и т.н.
През 9-ти 10-ти век българите разпространяват българската писменост сред тези народи. От българските книги тези народи прихващат старобългарския език като свой.
Но след завладяването на България от османците, тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на един поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на "ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ"
През 9-ти 10-ти век, когато Преславската и Охридска книжовни школи разпространяват български книги из Европа, тогава славяни не е имало! Няма писмен документ от 7-12 век, който да говори за славяни. За славяни започва да се говори в 16 век от Петър I и особено Екатерина Велика. Тя не може да понесе мисълта, че някой друг им е дал и писменост и прегръща идеята на хърватина Мавро Орбини да се нарекат "славяни" всички народи с близки езици. Това на практика са всички общности получили четмо и писмо от българските книжовни школи. Така се изместват и подменят българските заслугите за просветата на редица народи.
Но тогава не е имало Българска държава и нямало как българите да защитат истината.

В края на месец февруари в египетския музей в Кайро беше представен пред публика и за посетителите на музея един от най-дългите папирусни свитъци, намирани досега в историята на египтологията. Папирусът съдържа свещената книга на древните египтяни ‘‘Книга на мъртвите‘‘.
Папирусът е намерен по време на археологически разкопки, недалеч от съвременно Кайро, през май 2022 година по време на археологическа мисия. Свитъкът е дълъг 16 метра и съдържа 113 глави от „Книга на мъртвите“.
Повече за това откритие и за неговото значение сега разказа в „100% будни“ доц. д-р Теодор Леков - директор на Българската археологическа мисия в Египет, един от създателите на египтологията в България и специалистът, направил цялостен превод от древноегипетски език на „Книга на мъртвите‘‘.

Дмитрий Сергеевич Лихачов е руски филолог и културолог, академик.

Избран е за почетен член на Австрийската академия на науките (1968), действителен член на Академията на науките на СССР (1970), чуждестранен член на Сръбската академия на науките (1971), член на Унгарската академия на науките (1973). Получава званието почетен доктор от Единбургския университет, Великобритания. От 1976 г. е член-кореспондент на Британската академия на науките.

www.facebook.com/reel/767233327608924