Гьобекли тепе (на турски: Göbekli Tepe, Göbeklitepe, в буквален превод „Шкембав хълм“, „Коремест хълм“) е археологически комплекс, датиращ от Докерамичен неолит A, а вероятно дори още от Епипалеолитната епоха, разположен на 15 km североизточно от град Шанлъурфа и на 2,5 km от село Йоренчик. Тепето е по същността си тел висок 15 m, около 300 m в диаметър, лежащ приблизително на 760 m надморска височина.
Това е най-древният мегалитен археологически обект в света.[1] Възрастта му е поне 12 000 години. Датиран е към IX хил. пр.н.е. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на Т-образни стели, предствляващи различни животни. Комплексът е бил засипан с дребен чакъл и други фрагменти в VIII хил. пр.н.е. Археологическите находки от Гьобекли тепе и Невалъ чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия Изток.
Гьобекли тепе се разглежда като един от най-значимите археологически обекти в света, тъй като откритието му промени разбирането за решаващ етап от развитието на човешкото общество. Един от водещите специалисти по праистория проф. Йън Ходър от Университета в Станфорд обобщава обекта със следните думи:
„Гьобекли тепе променя всичко“.[31] Ако наистина обектът е бил изграден от ловци събирачи, както някои изследователи смятат, то това би означавало, че способността да се издигат монументални мегалитни комплекси е била в рамките на капацитета на тези човешки общества, то това отхвърля предишните предположения за социалната еволюция на човека. Някои изследователи смятат, че изграждането на Гьобекли тепе може да е допринесло за по-късното развитие на градската цивилизация или, както заяви изследователят му Клаус Шмид, „първо идва храмът, а след него градът.“[32]
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5