ПРОИЗХОД НА СЛАВЯНИТЕ
"Склавини" е друго име на гетите - тракийски народ, според старите историци.
Днешните славяни са основно румънците (даките-гетите), молдовците и българите. Други народи трудно могат да се нарекат "славянски" в смисъла в който старите историци използват това име. Колкото и странно да звучи това днес, то става ясно от изворите.
...
Историкът от 6 век комес Марцелин говори за нападението на склавините и антите срещу Ромейската империя през 495 и 517 г. и ги нарича гети - той е почти съвременник на събитията.
Теофилакт Симоката (История VІІ, 2,5) историк от началото на VІІ век твърди, че гети е най-древното име на склавините.
"Загадката на готите" - Сергей Лесной - в сборника "Готи и гети", стр. 139
...
Д-р Ганчо Ценов:
Гетите, хуните или славяните според по-старите автори се били състояли от седем племена, а Теофан и Никифор пишат, че Българската държава е била основана от седем славянски племена. Впрочем, Теофан нарече седемте гетски племена веднъж хуногундури, а друг път славяни.
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до Хемус и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи.
Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: "Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия... Склавини или гети защото така бяха наричани в древността."
Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и гетската домашна керамика са идентични.
Страбон - владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия. Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи.
Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите.
Страбон - гетите са от същия род както и мизите, двете племена говорят езика на траките. Мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос.
МИТЪТ ЗА СЛАВЯНИТЕ
Славяните са една мистификация на хърватските писатели от 16-17 в. - в епоха, когато мистификациите са мода и привържениците на най-различни идеи започват да ги използват като оръжие за влияние над въображението на обществото. Авантюристи си съчиняват стари родословия и хералдики, от които излиза, че са наследници на прочути владетелски родове, подправят грамоти и гербове. Поети пишат стихове и ги обявяват за народни песни от стари времена. Тези "романтици" - дори и когато са разкрити - казват, че така подпомагат някоя "благородна" кауза.
В тази "романтична" атмосфера е изработена Славянската идея от хърватската интелигенция. Отначало няма яснота, как да се нарича - първо я кръщават "Илирийска идея", а след това сред мистификаторите се налага думата "славянска".
Идеята заживява свой странен живот. В следващото си превъплъщение е разработка на австроунгарската дипломация срещу Османската империя. След това се използва за обезличаване на балканските народи, които трябва да влязат в сферата на Австроунгарско влияние.
Поклонниците на идеята се заемат да й придадат пълнокръвен вид. Седемте гетски (тракийски) племена, които влизат в Българската държава, вече са най-известни като "Седем славянски племена". Венетите - родственици на траките - се преобличат в нови дрехи - и стават западен клон на славянството. На славяните се измислят божества - повечето от тях са стари богове от тракийския пантеон. Преди да стане славянски бог, Перун е тракийски. И на други позабравени богове им е намерено ново призвание.
НОВОИЗМИСЛЕН ФОЛКЛОР
Новосъздадените славяни трябва да имат и свой фолклор:
Светлозар Игов:
"Особено силен отзвук има сред балканските славяни книгата на францисканския духовник хърватина Андрия Миошич "Разговор угодни народа словинскога" - поетическа мистификация, която създава исторически "народни песни" за личности и събития из историята на българи, хървати и сърби. Песните (особено тези с български сюжети - за Орун и Ницефор и за Владимир и Косара) стават основа на много нови литературни творби на южнославянски писатели."
Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич (1618-1683). Славяните са странно явление - отначало всички, които са ги виждали, са били хървати.
Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание в Прага през 1848
И така - славяните са литературни герои.
Така задачата на обективните историци се усложнява. Те са поставени пред свършения факт да обясняват какви са или не са тези "славяни".
Същото може да се направи и с други прозвища:
Паганистка идея и поганци
Да си представим, че някой романтик беше написал история на поганците. Това прозвище се среща на различни места - появява се тук и там - за хора от една или друга област. Ако и някоя държавна доктрина се беше заинтересувала от паганизма - и до днес историците щяха да обясняват какви са или не са поганците.
Слабо вероятно? Но вече се е случвало. Отначало "татари" е прозвище на чуждите наемници във войските на монголския Чингиз хан - татани - род войска. По-късно руснаците започват да наричат така мюсюлманските народи в Руската империя (въпреки, че монголците и до ден днешен са будисти). След още няколко века вече се вярва, че това е народ. Най-накрая сред самите народи се появяват интелигенти, които изработват "татарски национализъм" - срещу руснаците. Днес татаризмът работи в полза на Русия във Волжка България.
"Турци" - преди да стане име на народ е западно обидно прозвище за жителите на многонационалната Османска империя. Отначало никой в Османската държава няма предвид тази дума да означава определен народ. Но с времето се стига до Ататюрк.
Македонците стават "отделен народ" 20 години по-късно.
А първи на Балканите повличат крак "румънците" - те са измислени от гръцки фанариоти през 19 век и отначало прозвището "новите римляни" звучи толкова нелепо, че дипломатите на всички Велики сили го посрещат с бурен смях...
Модата да се създават нации идва от Западна Европа. Тя се отличава - освен с крепостничеството - и с ярката особеност, че там държави и действителни народи не съвпадат. Държавните "нации" там са създадени в ново време (и с изкуствени книжовни езици), а действителните народи, които обитават тази част на света и до днес нямат свои държави, а немалко имат свои националноосвободителни движения и до днес. Оттам идва и недоразумението за нас - тук не можем да си обясним, каква е разликата между "нация" и "народ". А разликата е, че "нация" е изкуствено западно понятие, което не означава народ.
Идеята "нация" става удобна за политически движения и от други части на света. Така Ататюрк решава, че щом изобретението работи на запад - ще проработи и за народите на Османската държава.
ПОСЛЕДНОТО ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ НА СЛАВЯНИТЕ
През 18 в идеята се настанява в Русия и там намира своята втора родина. И окончателно се превръща в национална идея.
До 18 в. никой източноевропеец няма понятие, че е славянин. Преди Петър І и Екатерина ІІ и руснаците нямат понятие.
Набива се на очи опитът за игра на думи на авторите на славянската идея и търсенето на популярно внушение: славяни - слава.
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593 г. - дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" - във византийските извори.
Прозвището СКЛАВИ се е използвало от византийските църковници-хронисти в смисъл на “роби” или “нечестивци” - так са наричали не-изповядващите официалната християнска вяра - арианите.
/Става дума за "полуарианите" - така в Цариград и Рим наричат Българската църква./
Според възрожденеца Марин Дринов и д-р Ганчо Ценов, славяните са всъщност траки. На подобно мнение е и изследователя Йордан Табов. Интересено е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките са смайващо еднакви. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и “склави”, а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, вече назовавани “склави” и “нечестивци” от църковниците-хронисти.
Славянин от 20 век. Грешката е вярна
101 ДАЛМАТИНЦИ
За създател на Илирийската идея се сочи хърватина Винко Прибоевич от остров Хвар, с издаденото от него през 1532 г. във Венеция „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни”, което търси идеологическа формула, за да оглави „славянското” множество, изгубило независимост при падането на Българското и Сръбското царство. Ренесансовата илирийска идея по онова време е изпълнена с политическо съдържание - подготвяна война на Австроунгария срещу Османската империя.
ИЛИРИЙСКА ИДЕЯ - с името "илирийци" се наричат всички народи, населявали в античността земите, които през средновековието били „славянски”. Идеята трябвало да стане платформа на всички участващи в плана за освобождението на балканските християни – „южни славяни”.
Странно защо в учебниците по история няма нито едно автентично изображение на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображенията на славяните в нашите учебници са съвременни (?) рисунки.
Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само по предположения.
Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при славяните, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии - и в местата обитавани от “славяните”.
Фалшификаторът на гербове
Най-силно въздействие върху представите на съвременниците изиграва амбицията на хърватина Петър Охмучевич от Дубровник, адмирал в испанската флота, който успява да се сдобие с фалшифицирани грамоти и привилегии - и се изкарва потомък на деспот Хрельо (същия, който е погребан в Рилския манастир).
Той поръчва мистифициран Сборник с гербове уж от времето на Душан - цар от „словенска” кръв, който заповядвал на десет кралства. Гербът на този „блестящ” император е съставен от гербовете на всички земи които владял. Този сборник дава визуален вид на Илирийската идея и окончателно оформя идеята за възкресяване на Илирийската империя - Душановата империя.
(още: Лъжеблагородник съчинява балканската хералдика)
Странно защо не е избрана да се възстанови Симеоновата империя - тя е по-стара и два пъти по-голяма от Душановата (500 000 кв. км). В културен, военен и цялостен аспект превъзходството на цар Симеон е видно във всички направления - и по блясък и по международен престиж.
БИБЛИЯТА НА ПАНСЛАВИЗМА
Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абата дон Мавро Орбини от Пиза - родом хърватин от Дубровник. През 1601 г. той написва по поръчка книгата „Царството на славяните” - с безкрайно заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)...” и още в заглавието „... и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”.
На българите е отредено последно място. Орбини приема сборника с гербове на адмирал Охмучевич за автентичен (?!) и от него взима гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.
Така е отпечатан и гербът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руси и албанци присвояват българския двуглав орел като свой царствен герб.
Орбини помества и “осъвременени” рисунки на това как според неговата визия са изглеждали славните славянски войни
Личната заинтересованост на Орбини
е да изтъкне Дубровник за водеща „южнославенска” сила, а рода на своите покровители – Бобалевич - за велик род с дълбоко патриотично минало, мощ и слава.
Започва с посвещение към поръчителя на книгата: „...до негова Светлост, почитаемия монсеньор... След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя, преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. И непредубеденият читател ще се сети, че има нещо съмнително в тази история, която се възприема и до сега от науката ни като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят за „проява на горещия му славянски патриотизъм”.
Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия люлка на „славяните”, за който народ се сетим - той е славянски: ...скитите, готите, ...амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са славянки. Словени са победили Александър Македонски значи и той е славянин.
Славяните са воювали с всички народи по света (?), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя и завладяли много нейни земи. Или както духовито предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.
Орбини внушава, че сърцевината на славянското единство е словенското писмо и език. В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методи не става и дума.
В книгата на Орбини българите са представени като разорители, грабители и убиващи жестоко. В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, и на цар Самуил над гърците.
Орбини стига до абсурди и заявява, че “...българите се възгордели повече от всякога, защото вкусили от радостите и богатствата на латинците и като завзели някои техни земи (!?), веднага продължили напред...” и още “..този тъй войнствен народ да не е показал вродената си жестокост “ и “... Тази тяхна страшна жестокост, заедно с другите, изпитал върху себе си и император Балдуин”.
Цар и царица въвеждат "славяните" в Русия
В края на 16 век Русия още не е Велика сила и не е съпричасна на илирийската идея, а току що е завладяла Казан и е покорила волжките българи, за които Орбини нищо не казва.
Минават 100 години и Идеята се превръща в панславянска доктрина, лансирана от гръцкото духовенство на Петър Велики.
Руското издание на „Царството на славяните” излиза в Петербург през 1722 г. по повеление на Петър І. То не е превод на пълния италиански текст, а съкратена „адаптация” от сърбина граф Сава Владиславович – дипломат и най-близък съветник на Петър I в балканската му политика. Вероятно това е човекът дал и идеята Черно море да стане “вътрешно руско море” - и Русия да завладее всички “славянски” земи.
Тя добива формата на гръцка идея при руската императрица Екатерина Велика - че Русия, като най-голяма „славянска” империя трябва да покровителства всички „славяни”, да ги освободи от турците и да възстанови Византия. Според плана синът на Екатерина Велика, който говорил зле руски но затова пък отличен гръцки (защото е възпитаван от гръцки велможи) трябвало да стане император на възстановената Византийска империя. В този план за българите не се споменава, нито става и дума за освобождението ни.
Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци при краткия си престой там през 1761 г. и широко се ползва от него като сигурен източник.
Затова и неговата история е логично озаглавена „История славянобългарска”.
/Всъщност не е сигурно как е бил озаглавен оригиналът на Паисий и дали "славяно-" не е добавено по-късно от преписвачи-ентусиасти. Някои изследователи считат, че оригиналното заглавие на Паисий е "История болгарская"./
Официалната историческа наука и до сега премълчава, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер, издадена година по-рано от Паисиевата е озаглавена „История на България” и в нея липсват славянски залитания. В нея за славяни се споменава мимоходом и то със съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията, в които водеща роля имат българите.
И първото печатно издание на историята на Христаки Павлович - преработка и допълнение на Паисиевата - издадено през 1844 г. е озаглавено “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ”.
Славянската идея е приета от българската интелигенция в началото на XIX век под умело руско внушение, като начин за разграничаване от гърците и турците. Понеже Вселенската патриаршия (доминирана винаги от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ и така се възприема и от Османската империя.
Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (повече - в “Колко народа покръства Борис“ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска” държава. Също няма и нито един чужд или наш извор, в който да се споменава за ПРАбългари и ханове.
ПАНСЛАВИЗЪМ, МАКЕДОНИЗЪМ, ТАТАРИЗЪМ, ПАНТЮРКИЗЪМ
Панславизмът носи идея, че руските “славяни” трябва да завладеят първо Османската империя и после Европа - според Азовския завет, “Начертанието” на Петър І и “Начертанието” на Екатерина Велика.
Проявления на тази доктрина са и днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания (и до сега), кражбата на българския фолклор и танци, българското сирене, кисело мляко и обявяването им за “елински”, издаването на помашко-гръцки речник. Също и толерирането на татаризма и днес в Руската федерация (в Поволжието - страната на волжките Българи). От времето на Петър І Русия толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и води политика на купуване на българската интелигенция - с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България, на Сърбия се отпускат милиони рубли, за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция - и Сърбия да стане проводник на панславизма. (Авторът изобщо пропуска, че Сърбия впоследствие се бори срещу руските домогвания, а това, което днес някои ни представят за "начало на антибългарска сръбска политика", всъщност е просто част от самозащитата на Сърбия срещу руския натиск - доколкото българската интелигенция тогава е проводник на пан-руските стремежи - И.В.)
Доколко Русия е “безкористна” освободителка говори премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати Освобождението си. В брой № 2 на Държавен вестник от 10.01.1884 г. е публикуван следният Указ № 1144: “Ний Александър І с Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. Цената е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда - заплаща се окупацията а не освобождението. Така пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже, защото в него на България се отрежда роля на “Задунайская губерния”.
Българският празник на писмеността и културата - 24 май (по същество денят на тържеството на българският възрожденски дух и отхвърляне на гръцкото църковно потисничество), от 1988 г. се присвоява от СССР (и до сега от Русия), като “общославянски” празник на славянската култура и писменост. Празникът минава под мотото за величието на руската култура и за българския принос не става и дума, а всичко е “славянско”.
Русия в нежеланието да признае, че всичко там идва от Дунавска и Волжка България (държавност, архитектура, военно дело, религията, писмеността и най-вече, че руският език е форма на старобългарския) води политика на непризнаване на волжките българи като народност - и на татаризация. Това се използва от Турция, която обучава всяка година в своите университети стотици студенти от Татарстан и други райони на Руската федерация и прокарва методично идеите на пантюркизма (всички народи говорещи тюкски езици са турци, българите според тази доктрина са тюрки, а всички “външни” турци трябва да се обединят в една държава от Босна до Китай).
Така в гръб на Русия се оформя ислямско-турски клин и плодовете на тази самоубийствена политика стават очевидни. Жалко, че в желанието да унищожиш своя брат и духовен предтеча, можеш да навредиш на самия себе си, но това е иронията на съдбата. Оказва се, че панславизмът е в услуга на пантюркизма.
Така в желанието си да унищожат българите, гърците - в лицето на Йоан Кантакузин - докараха турските орди на Балканите.
единственият народ, който е оставял надписи в нашата страна, са били древните българи.
...многобройните уж славяни, нe са оставили дори и един-единствен надпис... Всичко това изглежда твърде странно, тъй като един многброен народ би трябвало да остави някакви следи от своето присъствие..."
/Петър Добрев - "Кои сме ние българите", ИК "Галик" София, 2000 г./
...
"Традиционният български костюм с изключение на ризата е възприет от костюма на древните българи - колан, гащи тип "беневреци", кафтани, островърхи кожени шапки, трансформирани в калпаци, кожуси и др."
Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума."
ИЛИЯ ИЛИЕВ: "Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици"
...
Най-близката аналогия на панславизма е идеята на пантюркизма:
- и едната и другата са изкуствени доктрини.
- и едната и другата обединяват по "езиков принцип" съвсем различни народи, които нямат общо помежду си.
- и зад едната и зад другата стои по една голяма държава, която ги използва, за да си реши проблемите с разнородността на населението си, а и за външни претенции и сфери на влияние.
МИТЪТ ЗА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК
В Библията: „В начале бе слoво”. Оттук идва и "слoвенския език" - св. Кирил е доказал, че българския език е също от Бога и е разбил триезичната догма.
Защо си приличат източноевропейските езици. Има ли "славянски езици"?
Има една страна, чиято култура и влияние се разпростнанява над цяла Средна и Източна Европа и един език, който е международно разпространен наред с латинския. Тази страна е България и този език е българският.
Една група езици следва да бъде кръстена на първия писмено засвидетелстван език от нея. Първият писмено засвидетелстван език от въпросната група езици е БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК.
Еднакви ли са "славянските народи"
Кое е общото между източноеропейските народи, освен българския език и азбука?
Всъщност то не е много. Различни помежду си в своята история, характер, начин на живот, бит и традиции са - сърбите и българите от една страна - руснаците и белорусите от друга. Трети са чехите и поляците. И всеки от тях има може би повече прилики с другите си съседи, отколкото имаме помежду си.
Какви са Кирил и Методий по народност?
В “Кратко Кирилово житие” четем, че Кирил е „родом сын Блъгаринь". В служба на Кирил в Скопски миней четем – „и книгами блъгарскыми проиде и до Рима же дошедь”.
В сръбските учебници пише, че те са българи.
През 19 век, руският учен Первольф открива и публикува чешко житие, в което Методий се нарича СТРАХОТА - чисто старобългарско име. Това тогава се е отрекло като фалшификация. Обаче през 1997 г. Божидар Димитров откри във Ватиканската апостолическа библиотека една средновековна хроника на италиански език, в която Методий също е наречен СТРАХОТА.
Св. братя Константин Философ и Методий били родени в семейството на македонски българи - подстратега на Солун, друнгария Лъв и жена му Мария. В късносредновековни чешки хусистки писмени паметници те са наречени и Църхо и Страхота.
Делото на св. Покровители на Европа Константин Философ и архиепископ Методий в Моравия постигнало огромен геополитически ефект - каноничното признаване на българската писменост и на старобългарския език за богослужебен, с което била разбита "триезичната ерес" на Рим и Константинопол, която столетия наред унищожавала делото на Св. Урфил и Св. Никита Ремезиански по българските земи. И по германските земи то не останало незабелязано, когато през 9-ти век германският монах, поет и учен Отфрид от Вайсенбургския манастир в Елзас настоявал Божието слово да се проповядва в църквите не на неразбираемия латински, а на немски език. Твърдоглавието и късогледството на германските феодали и религиозни фанатици попречило за това, с което задълбочили пропастта между Изтока и Запада.
Старобългарският бил допуснат в западната църква като четвърти литургичен език - едно уникално събитие, защото друг език Рим е допуснал над 1000 години по-късно, едва през 20-ти век.
...
Връзката между “славяни” в Римската империя и “славяни” в Австро-Унгария
В летописите и документите на латински и гръцки език, терминът “славянин” е социално-икономически и означава “зависимо население, роб”.
Използването на термина славяни е от Цезар Бароний и други хърватски летописци. Те са били жители на Австро-Унгария. Самото използване на този термин в Австро-Унгария е било заето от латинския термин servus, slave - роби, слуги.
...
А има ли румелийци в България?
“Румелийски” народ официално се наричат балканските християни към Цариградската патриаршия. Източна Румелия получава името си от това название. Ние можем да бъдем и румелийци със същия успех, с който руснаците се правят славяни. А какви ли биха ни направили католическите емисари, ако войните на Австро-Унгария срещу Османската империя бяха успешни?
...
ПОГЛЕД ОТСТРАНИ
Арабските автори често смятат “българи” за равнозначно на “славяни” (сакалиба/саклаби):
- Ал Табари, живял към края на IX в., съобщава, че през 897 г. “славяните нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях.” Става дума за поражението, нанесено от войските на Симеон на византийците в битката при Българофигон.
- Ибн Фадлан през 922 г. посещава Волжка България - той е един от пратениците на Багдад по искане на българския владетел Алмус, за да укрепят неотдавна приетия ислям. За Фадлан “славяни” и “българи” са взаимозаменяеми понятия. Понякога нарича владетеля Алмус “цар на българите”, а друг път - “цар на славяните”.
- Прочутият арабски историк и географ Шейх ад-Дин Абу ал-Багдади (ок. 1179 – 1229) казва за столицата на Волжка България следното: Булгар – град на славяните, разположен на север.
...
ПРИЗРАЧНОТО ПОЯВЯВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ НА ЮГ ОТ ДУНАВ
Народността на старите македонци
д-р Ганчо Ценов
Дали е имало славянско идване... Историята не знае нищо за някаква славянска държава на Балканския полуостров. Тук е имало и има само държави на българи и сърби, а не и на славяни.
Онези, които казват, че е имало славянско нахлуване, разправят за това нахлуване следното: Славяните до 5 век живели на север от Карпатите, в Галиция. Към края на 5 век и началото на 6 век те минали Карпатите и заели Дакия, днешно Влашко, след това минали Дунав и завзели Тракия и Илирия.
А когато се пита – къде са старите жители на Дакия, Тракия и Илирия, се отговаря, че те били унищожени от славяните. Това предположение се опровергава от фактите. Защо славяните, които са унищожили толкова тракоилирийци, не са основали своя държава? Щом славяните били унищожили толкова свят, колкото никой друг народ на света не е правил досега, трябваше да създадат една голяма славянска империя. Такова нещо няма. Вместо това ние намираме славяните покорни роби на гръцката Византийска империя. Победителите били станали роби на победените. Откъде се взеха гърците, които управляваха Балканския полуостров, ако славяните наистина бяха унищожили тук всички гърци и тракоилирийци? Като се имат предвид тези факти, има ли някакъв смисъл теорията, че славяните били унищожили тракоилирийците?
След това се разправя, че тези храбри и жестоки славяни, които тъкмо били изтребили всички тракоилирийци, щом видели една гола, боса и дива тюрко-българска ордица, безропотно навели глави и пожелали да бъдат управлявани от нея. Може ли човек да приеме тези парадокси?
Как славяните унищожили тракоилирийците, най-храбрият народ на старата история, а гръцките селища по брега на Черно, Егейско и Мраморно море не могли да унищожат? Те унищожили илирийците до Адриатическо море, а албанците не могли да унищожат? Хипотезата, че славяните били унищожили старите жители на Балканския полуостров, не може да се оправдае.
Неопровержим факт е: името славяни е споменато най-напред от живялите в 6 век хронисти Прокопий и Йордан. И двамата считат славяните за скитски народ, който от правреме живеел в Дакия, на север от Дунав, или в днешна Румъния. Йордан пише, че от долното течение на р. Драва до р. Днестър живеят склавените, а от Днестър до Днепър – антите, също славянско или скитско племе. Същото се разбира и от Прокопий. Южно от тези склавени или анти, по брега на Черно море, според Йордан живели българите.
(Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt. Getica V, 37)
И за да поясни по-добре къде са живели българите, Йордан казал на Равенския козмограф, че в Долна Мизия, Тракия или Македония само българи живеят.
(Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant… ut testatur mihi multotiens dictus Iordanis cosmographus. – Ravennat. Cosmogr, IV, 6)
Когато склавените и антите са обитавали днешно Маджарско и Влашко, българите са обитавали Мизия, Тракия и Македония.
А понеже и днешните жители на Тракия и Македония се казват българи, излиза, че славяните не са унищожили завареното тракийско и илирийско население.
Онези, които поставиха тезата, че старите македонци са гърци, си мислеха, че днешните българи са късни пришълци на Балканския полуостров. Те даже не бяха чели при съставянето на тази теза Прокопий и Йордан, най-важните хронисти в случая, затова разправят измислицата, че когато славяните живели прокрай Дунав, тогава българите били живели по Уралските и Хималайските планини.
Римляните покориха мизи на Балканския полуостров. Когато се пита, къде са тези мизи сега, се отговаря, че те били унищожени от славяните, които в шести век били заели полуострова. Този отговор няма никаква стойност, защото мизите са наречени българи още в четвърти век.
Единственото свидетелство, което се сочи за доказателство, че тракийците и илирийците били унищожени от славяните /превод от оригинала от д-р Ценов/:
Прокопий: “В Илирия и цяла Тракия, т.е. от Йоническия залив до предградията на Византия, там, където селището се населяваше от елини и херсонити, хуните, склавените и антите извършваха почти всяка година, откакто Юстиниан стана император, непоправими злини на тези хора там. Аз мисля, че при всяко нападение бяха премахвани или заробвани повече от 200,000 от живеещите там гърци, тъй че цялата тази земя (от Йоническия залив до предградията на Византия) се съедини най-сетне действително със скитската пустиня.” (Анекдота 18, 20)
/Вижда се, че в оригиналния текст на Прокопий нищо такова не се случва. Българската история дължи много на стечението, че д-р Ценов е полиглот, владее основните древни езици и - за да не се доверява на нови преводачи - чете изворите в оригинал, а заедно с това разполага и с внушителното състояние на своята съпруга германка, което използва за огромните такси за достъп до Ватиканската и други библиотеки, които средния учен не може и да мечтае да плати./
Тези опустошения не са правени от славяните, а от българите и хуните, които само са били подпомагани от славяните.
Те не се извършвали над местното население – траките и илирийците, а над населяваните от елини селища.
Християнски хуни въстанали под водителството на Виталиан за освобождението на илирийските владици и успели, както Прокопий пише, да присъединят и Илирия (или земята от Йоническия залив до Византия) към останалата Скития.
Българите, или хуните, славяните, или антите, не дойдоха в Илирия да унищожават илирийци, както твърдят онези, които не са вникнали в същността на въпроса, а да освобождават илирийците от византийско потисничество.
Докато Прокопий пише, че хуни, склавени и анти правили такива и онакива опустошения, в българската история се споменават само славяните. А българите, или хуните, които са били водители на тези опустошения се премълчават.
...
"СПОРНОТО СЛАВЯНСКО ЕДИНСТВО"
От новите генетични изследвания в Русия, резултата е, че руснаците не са славяни. Изследването предизвиква широка дискусия в Русия:
Первое масштабное исследование генофонда русской нации, которое проводилось самыми передовыми методами ДНК-анализа, с изучением антропологии, традиций, имен и языка. Сенсация получилась невероятная – русские вовсе не восточные славяне, как и не славяне вообще. Их родными братьями по крови являются финны Финляндии, эстонцы, мордвины и карелы.
Между русскими и татарами также небольшой разнос
/Под "татари" в Русия се имат предвид волжките българи - очевадно бял народ в Североизточна Европа, под руско владичество от 16-17 век. Генетиката потвърждава известните думи на Лев Гумильов: "Всеки втори руснак е потомък на покръстен татарин". Известно е и че голяма част от руските дворянски фамилии са с произход от аристокрацията на Волжка България./
Братьями-славянами оказались лишь, русские Смоленской, Брянской и Курской областей, белорусы и поляки. В меньшей степени словаки и чехи. И все на этом. Даже украинцы не попали в этот ряд! Как выснилось, вся Восточная Украина - это такие же славянофицированные, как и русские финно-угры (мордовско-москельские племена), а запад Украины оказался родственный тюркам. Не смотря на то, что в Украине присутствует значимая славянская составная, она не превышает остготскую (восточно-шведскую, ибо готы еще с 4 века жили на территориях Украины и Беларуси) и куда-как меньше тюркско-финской. Основная же масса западных украинцев – это русифицированные потомки сарматов.
придется переписывать практически всю историю России, которая в нынешней редакции является ложью и пропагандой от начала до конца.
Теперь все эти войны России с поляками и литовцами должны будут представлены в истинном свете, как войны финно-угорской Московии (которая еще пока не называлась ни Русью, ни Россией) с Русью, русским государством Великое Княжество Литовское
Получается, что из восточных славян остались одни беларусы? Х-м. Но термин восточные славяне вообще не верен, ибо никогда не было восточных славян, как и не было западных, северных или южных.
/Изследването е доволно объркано - както са объркани от панславизма и пантюркизма понятията за народи и етноси. Русия попада в капана на лъжите на собствената си двувековна наука.
"Славяни" могат да бъдат всички или никой. Славянинът е като "европееца" и като "съветския човек". Или като "Летящия холандец". Днес може да бъде един, утре - друг. Според политическата поръчка./
