Колеги имам удоволствието да ви представя решение на Върховния административен съд
по делото на Председателя на Федерацията срещу отказа на Министъра на културата.
Наистина е удоволствие да се прочете това решение, тъй като вече в прав текст се казва от
Върховния съд, че за използване на детектора като хоби регистрация не е необходима.
Решението е интересно и с това, че в мотивите са споменати част от наказателните и административно
наказателни дела срещу колеги които само са притежавали детектори без да ги ползват за теренни проучвания.
Ето го и самото решение....
РЕШЕНИЕ
№ 10993
София, 08.08.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ, ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Станка Чолакова
и с участиетона прокурора
изслуша докладваното
от съдията ПАНАЙОТ ГЕНКОВ по адм. дело № 12372/2011.
Съдебното производство по раздел първи от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба от Илия Костадинов Илиев от гр. Ловеч против мълчаливия отказ на министъра на културата да се произнесе по негово заявление вх. № 94-00-1504/14.07.2011 г., с което на основание чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. на министъра на културата за извършване на теренни археологически проучвания (наричана
за краткост "наредбата") е поискал от административния орган да бъде извършена регистрация и вписан в съответния регистър притежавания от него металдетектор-специално техническо средство по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН), с искане да се отмени като незаконосъобразен поради противоречието му с материално правните разпоредби на ЗКН - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Жалбоподателят, редовно призован,не явява в съдебно заседание.
Ответникът - министърът на културата, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но
в писмено становище от негов представител - Стоян Пенчев, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като заявителят изрично е заявил,че няма да ползва техническото средство за извършване на теренни археологически проучвания.
Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 168 от АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства - цялата административна преписка и представените с жалбата разпореждане от 01.03.2011 г. на съдия от Хасковския окръжен съд и наказателно постановление № 20/29.07.2011 г. на заместник-министъра на културата, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбоподателят Илия Костадинов Илиев, е придобил с фактура № 38/7.06.2007 г. от ЕТ "Деница-Румен Кънев" - гр. Шумен, металдетектор "Minilab-GPX-4000" сериен номер 1783, за който с отпечатано на бланка по образец заявление вх. № 94-00-1504/14.07.2011 година, е поискал от министъра на културата да регистрира и впише в съответния регистър това специално техническо средство по смисъла на ЗКН, като изрично е заявил,че ще ползва металдетектора за търсене на метални предмети-металдетектинг под формата на занимание през свободното си време, т.е. "хоби" и същият няма да бъде използван за извършване на теренни археологически проучвания.
В предвидения от чл. 34 от наредбата 14-дневен срок жалбоподателят не получил уведомление за вписване или изричен отказ от вписване,поради което и предвид факта,че на други негови колеги са съставяни актове и налагани административни наказания по чл. 219 от ЗКН от министъра на културата и образувани досъдебни производства по чл. 277а, ал. 7 от НК за това, че не са регистрирали държаните от тях металдетектори, подал настоящата жалба до съда.
От анализа на тези установени по безспорен начин обстоятелства,поотделно и тяхната съвкупност следва да се направи извода,че жалбата е допустима и основателна.
Основателно е твърдението на жалбоподателя,че оспореният мълчалив отказ противоречи на материално правните норми на закона-отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Спорът по настоящото дело е относно това, необходима ли е регистрация на металдетектор по реда на чл. 30 и следващите от наредбата, когато това специално техническо средство няма да се ползва за извършване на теренни археологически проучвания, а ще използва като "хоби".
Формалният прочит на ЗКН и издадената въз основа на него наредба дава основание за отрицателен отговор - такава регистрация не е необходима, след като металдетектора няма да се ползва за извършване на теренни археологически проучвания.
В същото време, обаче, практиката на административния орган - министъра на културата, който е издал наредбата и който осъществява контрол за нейното изпълнение, е точно обратната - от представеното наказателно постановление № 20/29.07.2011 г., е видно, че на гражданина Венелин Бешовишки е било наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 219 във връзка с чл. 152, ал. 2 от ЗКН и е бил отнет притежавания от него металотърсач за това, че той не го е регистрирал в министерство на културата,както го задължавал параграф 16 от ПЗР на ЗКН, въпреки че не е извършвал с него теренни археологически проучвания. Още по-тежка е била съдбата на шест лица от с. Крепост, община Димитровград, област Хасковска, които са били привлечени като обвиняеми по досъдебно производство № 306/10 г. на РУП - Димитровград, с обвинения по чл. 277а, ал. 7 от НК за това, че само са държали металотърсач, бе да има данни да са го използвали за извършване на теренни археологически проучвания.
Освен това,заявлението за регистрация е написано на предварително изготвена бланка по образец, която по начина на съставяне не би могла да изхожда от заявителя, което също е индикация, че административния орган е изготвил тази бланка или е участвал в нейното изработване, с което е дал повод и на притежателите на металдетектори, които няма да извършват теренни археологически проучвания, да подават такива заявления и да искат да бъдат регистрирани по реда на чл. 30 и следващите от наредбата.
От изложеното дотук следва извода,че жалбата е основателна и мълчаливия отказ следва да се отмени,като преписката се върне на административния орган за произнасяне с изричен писмен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,трето отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на министъра на културата по заявление вх. № 94-00-1504/14.07.2011 г., подадено от
Илия Костадинов Илиев и връща делото като преписка на административния орган за изрично произнасяне.
Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.