Проф. Палмър: Не е нужно да бъдете професионални археолози или историци, за да допринесете за обогатяване на културното наследство. Законодателство, което разчита само на наказания, а не на поощрения и награди, не може да работи добре, убеден е именитият адвокат
Интервю на Светлана Петрова с проф. Норман Палмър специално за сайта на БНФМ
Не е нужно да бъдете професионални археолози или историци, а просто да имате страст към историята и страст към металдетектинга. С това можете да допринесете много за това - откъде идвате и кои сте вие днес. Това заяви проф. Норман Палмър в участието си на кръгла маса на тема „Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България – ключови проблеми и законодателни аспекти”.
Дикусията бе организирана от Българска национална федерация по металдетектинг.
Проф. Норман Палмър е адвокат в Лондонската кантора Линкълнс, специализирана във вземания, свързани с културни ценности, и в посредничеството на спорове за културни обекти.
Командир на Ордена на Британската империя за заслуги към изкуството и правото, почетен съветник на британската кралица в знак на признание за работата му в тази област. Постоянен съветник на Националната галерия на Австралия.
Съветва правителства, културни институции, музейни куратори, колекционери на изкуството, превозвачи и застрахователи. Адвокат в множество случаи, включващи културни обекти и други ценни вещи.
.
Професор Палмър, какви са Вашите впечатления от това, което се случи на кръглата маса?
Цялостното ми впечатление от кръглата маса е, че има желание от всички страни да се работи за оптимизиране на насладата от културните ценности. Виждам, че има проблеми по прилагането на закона по отношение на културното наследство. Държавата не трябва да използва законите за престъпността, като ги прилага към културното наследство. Наказателният кодекс не трябва да бъде използван в подобен контекст. В Англия сме изработили закон, в който се посочва като престъпление, ако ти не докладваш, когато си намерил съкровище, но това е отделен закон. Глобяват се хората, които не докладват, и се насърчават почтените хора, които докладват. Законът изисква сътрудничество между всички поданици, както и сътрудничество между закона и гражданите. Хората трябва да имат доверие и да вярват в законодателството и съдебната система. Едно законодателство, което разчита само на наказания, а не на поощрения и на награди, може да се окаже не добре действащо законодателство и правна система. Закони, които не само наказват провинилия се, но дават и награди за честност, се оказва доста успешни. В Англия това води до стимулиране все повече обекти да излизат на светло и да бъдат показвани, и цялото общество да им се наслаждава. В Европа и всички англоговорящи държави музеите водят детайлна записка за всеки един експонат. Тази практика е успешна и хората имат доверие в музеите. Независимо какво е финансирането на един музей, той трябва да бъде много честен и отворен към хората, и да бъде много прозрачен спрямо всичко, което се случва в него. Така че всеки един музей във всяка една държава трябва да каже първо какво притежава, какъв е произходът, трето - условията, при които е получил тези вещи, четвърто – процедурите, по които е бил придобит в самия музей, пето - дали тази процедура е била спазена стриктно и не на последно място - какви са последствията, ако тази процедура не е спазена. Ако един музей може да отговори на всички тези изисквания - това е добре, в противен случай хората ще изгубят вяра в тази институция. Музеите, като част от държавата, трябва да бъдат открити и честни спрямо хората, спрямо археолозите, спрямо хората, които намират някакви находки, и хората които ги посещават.
Има ли единно виждане по въпроса с правния статут на собствеността на ценностите, които са от особено значение за една страна?
Това е въпрос, който трябва да бъде отнесен и решен от правителството на страната. Политически въпрос - който се решава спрямо икономическата и политическата обстановка, кое е ценно за една страна. Тези предмети, които са много важни за всяка една национална история, трябва да принадлежат на държавата. Това е важно поради две причини, първо - за да знае всеки един човек от страната, че когато нещо бъде намерено, то принадлежи на цялата държава, а не на отделен индивид. Но държавата не трябва само да притежава предмета, ние в Англия го наричаме да има право на притежание на тези вещи. Няма никаква причина държавата, в случай че й е предадено някакво съкровище, тя да вземе този предмет, но да възнагради човека, открил това нещо, стига да не е направено по престъпен начин. За да може механизмът да проработи, държавата трябва да има добри закони. Закони, които могат да работят не само на местно ниво, а да бъдат уважавани и от други държави на международно ниво, за да могат да работят съвместно.
Има ли лостове за хармонизиране на българското законодателство с европейското?
Не съм аз човекът, който ще критикува правителството и българските закони. Имам голямо уважение към новите членки на Европейския съюз и това, което те се опитват да направят. Задачата по принцип е трудна, и става по-трудна поради липсата на икономически ресурси в страните. За да може българският закон да работи в международен аспект и да бъде уважаван, е важно хората, които пишат и прилагат закони, да видят какво правят останалите държави, за да защитят своето културно наследство. И да видят как работят законите в другите държави.
Как бихте коментирали липсата на регламентиран пазар на културни ценности в България?
Един криминолог би казал – фактът, че няма легален пазар, води до това, че има нелегален такъв. Аз не зная до каква степен е вярно това в България. Трябва да се вземе пример от държава като Англия, където хората докладват за намерени ценности и само за една година около 300-400 обекта стават собственост на държавата и се експонират в различни музеи в страната. По-добре да има регламенти, при които човек, който е открил нещо, да го предаде на държавата. По този начин държавата се обогатява. Едно от нещата, които получава България с членството си в Европейския съюз е, че може да се запознае с много правни примери от различни законодателства и да почерпи опит от тях. България трябва да оцени това, че в Западна Европа хората са много положително настроени към нейната културата и към културното й наследство. Да се потърсят съвети на английски адвокати, и от други държави, разбира се, за да се види има ли паритет, координираност между българската система и принципи, и тези в останалата част на Европа.
Какво е характерно за добрия закон за културното наследство?
Първо - трябва да бъде много ясен. Законите се правят заради хората, а не обратното. Законът трябва да бъде постоянен. Законът трябва да бъде еднакъв и той трябва да бъде спазван както от правителството, така и от хората, да има еднаква тежест и към едните, и към другите. Законът трябва да бъде честен. Не трябва да наказва хора, които не са нечестни. Законът трябва да бъде ценен и уважаван в международен контекст, защото ние сме в Европа и имаме Конвенция за защита на човешките права. Хората, към които се прилага закона, трябва да вярват в него и да му имат доверие. Законът трябва да има обществена подкрепа - ако няма, независимо дали е много добър или лош, хората няма да го зачитат и спазват. Ето защо един добър закон трябва да бъде насочен към различните групи, засегнати от него, а не само към една конкретна група, и съответно да съчетава интересите на всички групи. Така че ние трябва да споделяме информация от гражданите към правителството и държавата, и обратно. Един добър закон също така би трябвало да бъде подкрепен от образователната система. Хората трябва да бъдат образовани, че тези вещи са част от културното наследство и принадлежат на всички. Трябва да ценят това свое право и да бъдат информирани за него. Всяко дете в училище трябва да може да има правото да види тези предмети от неговата история. Ще бъде много трудно да се постигнат тези амбиции, освен ако не се изработят такива закони, които да позволяват на всеки един човек да се докосне до своето минало и да поощряват всеки, който е допринесъл за намирането на ценности за страната. И последно - трябва да има разбиране от тези, които се занимават с металдетектинг, за това какви са притесненията на археолозите. Археолозите от своя страна да видят защо хора, които не им е това професията, имат интерес да търсят и да споделят с останалите хора в държавата нещата, които са намерили. Някъде в Библията пишеше - когато аз тръгнах към тебе да те видя, ти тръгна към мене…И точно това трябва да се направи - да се срещнат интересите някъде. Това трябва да е отношението на една държава към своето културно наследство.
