До г-н Михаил Миков,
Председател на Народното Събрание
на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИКОВ,
Уведомяваме Ви, че на основание чл. 44 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление инициативенкомитет и 5415 граждани внасяме в Народното събрание на Република България Национална гражданска инициатива „За нов закон за културно наследство” .
С тази инициатива изразяваме своето желание да участваме пряко във взимането на едно значимо политическо решение и настояваме отговорните институции да се съобразят с предложенията ни за промени в закона за културното наследство /ЗКН/.
Сега действащият закон е противоконституционен, в противоречие с европейските норми за опазване на културното наследство и потъпкващ правата ни на свободни граждани. ЗКН е неясен, неадекватен, неприложим и често води до абсурдни тълкувания. На практика той унищожи колекционерството в България.
ЗКН и адаптирания спрямо него Наказателен кодекс изкуствено превърнаха хиляди колекционери и любители на металдетектинга в престъпници. В резултат – стотици хиляди археологически, нумизматични и други находки бяха изнесени в чужбина или се укриха в земята. Така беше загубена безценна информация за историята на нашите земи в древността.
Предложения и мотиви
1. Да бъдат променени неясните, противоречивите и несъвършени текстове в Закона за културното наследство.
С приетия и обнародван Закон за културното наследство /обн. в ДВ, бр.19 от 13.03.2009 год., в сила от 10.04.2009 год./, се въвеждат редица неясно формулирани понятия, като „културна ценност” (чл.7, ал.1), „археологически културни ценности” (чл.53, т.1) и „археологически обект” (чл.146, ал.1).
Въведените понятия в някои от случаите са несръчна компилация между понятия, въведени в Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство /ратифицирана от 36-то Народно събрание, обн. ДВ. бр.70 от 10.08.2004 год. /, както и понятия от сродни по материя закони на други държави. Тази неяснота на понятията пряко се отразява в случаите, когато с тези понятия се запълват бланкетни норми от Наказателният кодекс (чл.277а, ал.1 и ал. 7 и чл.278, ал.6).
След приемането на закона, поради лошо дефинираните легални определения и понятия, през последните четири години прокуратурата повдигна десетки обвинения срещу собственици и колекционери на старинни вещи, останали им в наследство като родова памет от техните родители, баби и дядовци.
Отново поради по-горе изброените несъвършенни норми, в почти всички от случаите окръжните съдилища постановяват осъдителни присъди, като в тези случаи закона предвижда лишаване от свобода до шест години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.
Анализът на наказателните производства все повече налага извода, че в болшинството си осъдителните присъди са неправилни и несправедливи, като основната причина не е само в съда, но и в приетият и влязъл в сила на 10 април 2009 година закон за културното наследство, визирайки наличието на неясни, несъвършенни и противоречиви разпоредби.
Проблемът произтича от обстоятелството, че едновременно с приемане на Закона за културното наследство са създадени, респективно приети и влезли в сила нови разпоредби на Наказателният кодекс, имащи пряка връзка с нормите на ЗКН.
Създаден е нов член 278 по силата на който лице, което държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато се държат повече от три археологически обекта, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба от три до петнадесет хиляди лева, като по преценка на съда може да бъде наложена и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като задължително старинните вещи се отнемат в полза на държавата.
Тъй като разпоредбата на член 278, ал.6 от Наказателният кодекс, борави с понятието „археологически обект”, а единственото определение на това понятие се съдържа в Закона за културното наследство, то и неяснотата на това определение винаги води до неговото различно тълкуване, което ако е неправилно, неминуемо води до погрешно решение на съда.
2. Да бъде изменена Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи.
Чл. 3. (2) Възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване и може да бъде в размер до 5000 лв.
(3) Размерът на възнаграждението не може да бъде обвързан в процентно отношение със стойността на движимата културна ценност.
Наредбата не само, че не поощрява случайните откриватели на археологически културни ценности да ги предадат на държавата, а индиректно ги склонява да ги продадат на черния пазар в България или да ги предложат на легалните пазари в чужбина. Предлагаме размерът на възнаграждението за лице, предало вещи на музеите, да бъде обвързан в процентно отношение с пазарната стойност на движимата културна ценност, с което ще се стимулира предаването им в българските музеи и ще се пресече контрабандния износ.
В същото време чл. 91 от Закона за собствеността гласи:
Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата. Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.
Наредбата е в противоречие, несъвместимост и несъгласуваност със Закона за собствеността.
3. Да се въведат ясни и точни граници за недвижимите културни ценности и техните охранителни зони, като бъдат публично оповестени пред гражданите, както е във всички демократични страни по света.
Укриването на информацията от Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”, липсата на достъпна за гражданите интернет-базирана информационна система е предпоставка за извършване на престъпления без намерение и умисъл. В България вече има не малко осъдителни присъди поради факта, че граждани, ползващи металдетектори, не са имали възможност да се осведомят предварително за наличието на недвижими археологически ценности, техните граници и буферни зони.
НАРЕДБА № Н-2 от 6.04.2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България"
Чл. 16. (1) Справки от базата данни на АИС АКБ се предоставят от националните и регионалните администратори, НИНКН, както и от ЦПА - за археологически обекти под вода, на ведомства, общини и на физически и юридически лица.
(2) Справки от АИС АКБ се получават въз основа на заявка и при представяне на някои от следните документи:
1. разрешение за теренно археологическо проучване;
2. договор за извършване на консервационно-реставрационни работи по културни ценности;
3. акт за собственост върху недвижим имот;
4. договор за участие в колектив за изготвяне на доклад по оценка за въздействието върху околната среда;
5. договор за изготвяне на устройствени или инвестиционни проекти;
6. разрешение за строителство, монтаж на съоръжения или за извършване на други дейности в определена територия.
4. Да се приемат нови законодателни норми, гарантиращи правото на гражданите да колекционират, притежават, купуват, продават и разменят помежду си предмети с културна стойност.Да се въведатзаконодателни правила и норми, регламентиращи работещи пазарни механизми в съответствие с Европейските изисквания за свободен пазар.
България е единствената държава, сътворила закон, който не дава възможност на гражданите й да притежават и колекционират антични монети и предмети. Подобна политика всъщност поощрява контрабандния им износ. В България има достатъчно отговорни и компетентни любители и колекционери, които, ако им бъде дадена възможност, биха ги придобили за колекциите си, а не - както е в момента - да попълват чужди колекции. Сега действащият Закон за културното наследство лишава българските граждани от тази възможност, тъй като не е предвидена процедура за регистриране на нови колекции и реално действащ пазар на културни ценности.
5. Представител нанационалната гражданска инициатива „За нов закон за културно наследство” да участва в работната група към Комисията по култура в Народното събрание при предстоящото обсъждане и промяна на текстоветевзакона за културното наследство, както и да бъде включен в състава на Обществено-консултативния съвет към министъра на културата от квотата за представители на гражданското общество.
Уверяваме Ви, че инициаторите на подписката имат образователен ценз, много добри познания и професионален опит, което ще бъде гаранция за едно разумно и компетентно участие.
Днес на фона на многобройните протести, ние пожелахме да изразим гражданската си позиция по един интелигентен начин, защото вярваме, че българските политици, представляващи институциите на страната, са мъдри и отговорни в своите решения и действия и ще предприемат мерки за удовлетворяване на исканията от инициативата и приемане на предложенията.
11.07.2013 г.
С уважение:
Председател на инициативния комитет:
Мила Стоянова Миронова
Членове:
Валери Стоянов Стойчев
Петър Николов Неделев
Георги Стоянов Георгиев
Илия Константинов Илиев